Развитие на свободното народно образование по време на Парижката комуна (18 март - 28 май 1871 г.)

Парижката комуна от 1871 г. първа в световната история успява да осъществи идеята за премахване на религиозните училища и заменянето им със светски. По нейно време започва цялостно преустройство на френското образование, като от училищата решително са изхвърлени католическите църковни норми и доктрини. Въвеждат се основните принципи: децата да бъдат научени на любов и уважение към хората. Прави се опит да им бъдат внушени чувство на справедливост и обществен интерес. Според комунарите "всяко дете има свещеното право на образование, и самото общество е длъжно да му го осигури". Науката трябва да бъде достояние на всички независимо от техния произход и материално положение. Ето защо образованието трябва да бъде задължително и безплатно.

Системата на народното образование провъзгласена от Комуната трябва да бъде на светски принцип. Основната грижа за първоначалното обучение и възпитание на подрастващите поемат общините. Свещеници, монахини и монаси са изгонени, и тяхното място се заема от светски учители, които с ентусиазъм се заемат с работата си. От класните стаи са премахнати всички икони, разпятия и други църковни атрибути и са заменени с предмети, които нагледно да изобразяват изучаваните от учениците учебни дисциплини. От учебните програми са отстранени вероучението и пеенето на църковни песни.

Ето как е описано първото народно училище в работническия квартал Вожирар:

"На мястото, където висеше до вчера табелката "църковно училище", те видяха нов надпис:

ПЪРВО НАРОДНО УЧИЛИЩЕ основано в памет на Антоан Кроазен, загинал на 18 март 1871 година в борбата за щастието на децата

Учудването на учениците растеше всяка минута. Посрещна ги не навъсеният църковен клисар с тъмни дрехи, а млада жена със светла рокля, с букет маргаритки в ръце. Тя се усмихваше приветливо, запознаваше се с всяко дете и сърдечно ги канеше да влязат в класната стая.

Нова изненада очакваше тук децата. Те като че ли попаднаха в непознато помещение, а не в своята стара, мрачна класна стая. Върху масата, до която обикновено седеше учителят, блестеше новичък телескоп... На стената, където преди висеше огромен дървен кръст, сега беше закачена многоцветна карта на Франция. По первазите, по пода и по ъглите на класната стая имаше препарирани животни и разни други учебни помагала, каквито никога не бяха виждали в своето училище възпитаниците на отец Франсоа.

Железните решетки на прозорците бяха свалени и слънчевата светлина свободно проникваше във всички ъгълчета."

Освен началните училища Комуната изработва проекти и за изграждане на цялостна система за всестранно образоване. Целта е да бъдат открити и нов тип професионални училища, в които освен изучаването на общите предмети се усвояват и основни трудови навици. На 6 май в V-ти район на Париж, католическият колеж е превърнат в първото ново професионално училище. Неговото откриване, което е обявено за 22 май обаче не успява да се състои, тъй като нахлуването на Версайските войски в Париж осуетяват начинанието.

Освен всичко друго Парижката комуна увеличава драстично заплатите на учителите, които до тогава са получавали нищожни възнаграждения. Също така изравнява трудовите възнаграждения на учителите-жени (които са били по мизерни дори от тези на мъжете).

В борбата за ново свободно народно образование се включват големите поети на Франция Пол Верлен и Артур Рембо, писателите-анархисти Жул Валес и Елизе Реклю и мн.др.

Ето как Жул Валес се обръща към подрастващите на Париж:

"И ти малчуган, който играеш на топчета зад барикадата, ела да те прегърна!

18 март прекрасно те запази палавнико! Ти щеше като нас да растеш в мрак, да тънеш в кал, да се валяш в кръв, да умираш от глад и от срам, да чезнеш в неизразима скръб на онеправданите!

Но край!

Ние с теб си дадохме кръвта и сълзите! Ти ще бъдеш наш наследник. Син на онеправдани, ти ще бъдеш свободен човек!"