Анатолий Желязников



През февруари 1917г. е Анатолий Григориевич Желязников е млад матрос, служещ на миноносец базиран в пристанището на Кронщад. По това време, той е вече убеден анархо-комунист, последовател на идеите на Бакунин и Кропоткин.
Заедно с още 50 матроса същата година той отива на помощ на свои другари анархисти, които са завзели московското имение Дурново, принадлежало преди това на местния градски управител. Анархистите са превърнали имението в място за срещи и дискусии, а градината му в място за игра на децата.
Заради превръщането на имението в център на анархистическата пропаганда, Временното правителство решава да вземе съответните мерки за закриването му. Като повод служи, това че няколко от пребиваващите там анархисти отнемат печатарски материали от московски десен вестник. Заповядано е анархистите да бъдат изселени. Желязников заедно с другарите си се барикадират в имението. След атака отстрана на правителствените части състоящи се от полиция и войска, при която е убит един анархист-работник, Желязников заедно с няколко свои другари е заловен и осъден на 14 години каторга.
Няколко седмици по-късно той успява да избяга от затвора. Подновява революционната си дейност и става един от организаторите на масовите демонстрации, организирани от Кронщадските матроси пред посолството на САЩ срещу смъртната присъда на работническия активист Том Муни, и срещу преследването на живеещия в Щатите руски анархист Александър Беркман.
На 25 октомври 1917г. (7 ноември) Желязников е избран от екипажа на своя кораб за делегат на Втория конгрес на Общия Съвет на работническите, селски и войнишки депутати. Същата нощ заедно с въоръжени отряди от матроси участва в превземането на Зимния дворец.
Железников е избран и за командир но отделението, което трябва да охранява Таврическия дворец, където Учредителното събрание трябва да провежда своите заседания. Като убеден анархист Желязников е твърдо против всякакви видове капиталистическа демокрация и още през първия ден от съществуването на това събрание, той влиза в залата и произнася превърналата се в историческа фраза: "Караула се умори!", след което разпуска събранието.
За съжаление това действие на открито проявен антипарламентаризъм от негова страна довежда до засилване позициите на болшевиките. Желязников вижда в разпускането на Учредителното събрание конструктивно действие, с което да може да помогне да се развият Съветите и фабричните комитети, които се явяват органи за самоорганизация на хората.
Като пламенен защитник на революцията Желязников се сражава като командир на флотилия, а след това и на брониран влак на страната на Червената армия. Той воюва против войските командвани от реакционните бели генерали Краснов и Деникин, а също така и срещу казашките отряди на атаман Каледин.
След като Троцки започва реорганизация на Червената армия и в нея е унищожена системата на масовите войнишки събрания, практикуването на егалитарни методи и назначаването на бивши царски офицери, Желязников, както и много други анархисти протестират срещу тези мерки, но са обявени извън закона.
Болшевиките се опитва да го убедят да се откаже от възгледите си и дори му предлагат висок военен пост в армията. Той категорично отказва и през 1918г. заминава за Одеса, където започва военна кампания срещу Деникин.
През следващата 1919г. на Желязников отново е предложен висок команден пост. Този път поради създалата се в момента критична военна ситуация той е принуден да приеме и става военен командир на кампанията срещу бившия царски генерал. В отговор на това Деникин обявява награда от 100 000 рубли за главата на непокорния анархист.
Анатолий Желязников е убит от артилерийски снаряд при сражение с армиите на белия генерал. Той умира на 24 годишна възраст.
Ако Желязников беше останал жив, той със сигурност щеше да бъде затворен и разстрелян, както болшевиките постъпиха с много анархисти от Украйна и Кронщад през 1921г.
По-късно болшевиките крият факта, че Желязников е анархист, разпространяват лъжата, че е станал член на ВКП (б). Но, ето какво е казал той на известния руски анархист Всеволод Волин малко преди смъртта си: "…Каквото и да се случи с мен, каквото и да говорят за мен, знай, че аз съм анархист, и каквато и да е моята съдба, аз ще умра като анархист…"