Атентатът в Арабаконак

В ранното утро на 14-ти април 1925г. неизвестни лица нападат автомобила на цар Борис ІІІ, пътуващ по пътя София - Орхание (дн. Ботевград), в прохода Арабаконак, в Стара планина. Кой и защо стреля по Царя. Въпреки започнатото разследване, нито Обществена безопасност, нито тогавашната буржоазната преса успяват да осветлят обществеността по този въпрос. Ето как водещите тогава ежедневници коментират събитието:
Вестник "Зора" от 16.04.1925г.
"Избавлението на Негово Величество"
"Както вече е известно, Н. В. Царят се е връщал от лов, когато е бил нападнат от разбойниците. От няколко години Царят е отивал редовно всеки два-три месеца в Балкана, между Орхание, Арабаконак и Етрополе, гдето има вековни гори, и където е било открито от него едно свърталище на глухари… В неделя Царят се отправил на обичайния си лов и оставил автомобила си на два километра от Орхание, на открито. След това се отправил придружен от Делчо Илчев, ротмистър Стаматов и от ловеца си Петър Котев за планината…Така, че, разбойниците са знаели или са могли да бъдат осведомени за тия излети на Царя, и да се осведомят за присъствието на автомобила му близо до Орхание…"
(По нататък в статията си вестник "Зора" упорито започва да застъпва тезата си, че тези които са нападнали царския автомобил, са имали за задача да ликвидират цар Борис.)
"…Когато е бивало само с цел за обир, разбойниците са спирали колите с даден знак с ръка или с изстрел. В случая, обаче, подобно нещо не е констатирано. Разбойниците са стреляли направо по автомобила, по шофьора и по стоящия до него. Тъй като Н. В. Царят винаги сам кара, или стои до шофьора - това разбойниците не са могли да не знаят - стреляно е било по тия две места. Само по една случайност, по една щастлива случайност, Царят тоя път не бил седнал на предните места в колата."
Вестник "Мир" от същата дата дава описание на случилото се, където главно място заема, както можем да се досетим всички - Н. В. Цар Борис ІІІ.
"Когато царският автомобил изпреварил пътническия омнибус, на двеста крачки, край шосето, изскочил един от разбойниците, вероятно главатарят, и с парабел в ръка, насочен срещу автомобила, извикал: "Стой!" Същевременно, чува се един изстрел, куршумът улучил смъртоносно царския ловец Петър Котев. Инстинктивно шофьорът на Н. В. Царя изпуска кормилото, автомобилът се насочва извън шосето, отстрани на което се спуща дълбока пропаст - един миг и колата наедно с пътниците, между които лежи вече и един труп, ще се строполи в бездната. В този критичен момент Н. В. Царят, запазил пълно самообладание, хваща кормилото и чрез умело маневриране, насочва автомобила към шосето, но връхлетява ново нещастие - колата се удря силно в телеграфен стълб, който пада. Телеграфните жици се омотават и препречват пътя на автомобила…Делчо Илчев и ротмистър Стаматов стрелят с пушките си и дават възможност на Н. В. Царя да отстъпи назад…На няколко крачки от него спира пътническия автобус, от който изплашените пътници изскачат и се хвърлят в различни посоки. С голямо хладнокръвие Н. В. Царят успява да успокои повечето пътници и да ги качи в автобуса. Н. В. Царят със самообладанието си внася успокоение между пътниците. За да не се внесе паника в града от слуховете, които биха се разнесли от пътниците, Царят ги отвежда право в казармите, гдето се дават бързи разпореждания да заминат войници с автомобили за местопроизшествието."
Още същия ден федерацията на запасните офицери и подофицери започват да раздават по улиците на София на гражданите следния патриотичен апел:
"Българи!
Елате в 10ч. преди пладне, днес, на 15 април, на площад "Св. Александър Невски", за да манифестираме нашето възмущение против родоотстъпниците, които дръзнаха да посегнат даже върху живота на нашия върховен вожд Негово Величество Царя.
Елате да изразим предаността си към Царя и Отечеството.
Да живее България!"

На 15 април към 11 часа е отслужен тържествен молебен, на който присъстват всички министри начело с министър-председателя Александър Цанков, много народни представители и граждани. Всички дружно "заклеймяват" предателите и "цареубийците". Официалната преса и управляващите директно обвиняват за това комунистите и земеделците. А полицията е безсилна. "Вездесъщата" Обществена безопасност започва разследване. По дирите на атентаторите са изпратени полицейски и военни части, което не довежда до никакъв резултат.
На 16 април е взривена софийската катедрала "Света Неделя". Атентатът е организиран от Военната организация на Комунистическата партия. Убити са 150 души, а ранени около 500. В отговор на това, правителството започва жестоки репресии срещу своите политически противници. Избити и безследно изчезнали са хиляди души. Ликвидирани са и известни дейци на изкуството и литературата като Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Георги Шейтанов и др. Този атентат веднага поставя Арабаконашкото нападение на по-заден план. И въпреки това за нас е от съществена важност да разберем, какво точно се е случило около 10.30 часа, сутринта, на 14 април 1925г. в прохода Арабаконак. Сведенията по този въпрос са минимални и много противоречиви. От една страна се застъпва тезата, че атентаторите са имали за цел да заловят Царя и да го държат за заложник докато правителството не пусне задържаните политически затворници. От друга страна, има версия, че атентатът е станал съвсем случайно, тъй като на атентаторите им бил мокър кибритът и един от тях слязъл на шосето да си поиска от някоя от преминаващите коли и тогава хората на Царя започнали да стрелят по него, и той и другарите му отвърнали на стрелбата.Доказателствата за тези твърдения са малко и много противоречиви.
Целта на това изследване е да бъдат изнесени максимален брой обективни факти, както и да бъдат разгледани основно всички съществуващи версии.

Самият атентат е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета, която е в състав: Васил Икономов, Васил Попов - Героя или Доктора, Нешо Тумангелов и братята му Нягол и Атанас, братята Никола и Рашко Юрукови, Нешо Мандулов, Стоян Тороманов и Антон Ганчев. От тях Рашко Юруков, Атанас Тумангелов, Нешо Мандулов и Антон Ганчев са комунисти, другите останали са анархисти. Четата е създадена в края на март - началото на април 1925г. Целта и е била продължаване на въоръжената съпротива срещу правителствени военни и полицейски части, както и срещу банди на ВМРО, които тероризирали населението след преврата на 9 юни 1923г., когато е свалено от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски, и след неуспешното Септемврийско въстание от същата година. В четата преобладават антиединофронтовски позиции, въпреки участието на комунисти в нея.
В атентата срещу Борис ІІІ участват четниците: Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Нешо Мандулов и Антон Ганчев.
Два дена преди атентата на 12 април Икономов, Героя и Тумангелов правят тайна среща в дома на своите ятаци Мирко и Цона Мирковски (Копривщица(?)). На срещата присъстват Георги Попов и Петър Лингорски - участници в Троянската анархистическа чета. Петимата дълго обсъждат политическата обстановка в страната и възможно ли е, и има ли смисъл от сформирането на единен фронт срещу правителството. За акция срещу Борис ІІІ въобще не е ставало въпрос. След тази среща, на 14 април 1925г., Икономов, Героя и Тумангелов осъществяват връзка с Мандулов и Ганчев, които ги очакват в гората под връх "Гълъбец", на около 150 метра от шосето в прохода Арабаконак. Тук се взема решение да се продължи за Орхание като преди това се направят няколко засади по шосето, с цел набавяне на средства. Факт, който е задължително да бъде отбелязан, е, че четниците не са носели със себе си пушки. Били въоръжени само с пистолети система "Парабел" и бомби, тип "бухалки". Фактът, че не са носили пушки, автоматично отхвърля версията за предварително подготвено нападение срещу Царя.
Към 10 часа, групата, заела позиция на височината, намираща се до шосето, малко преди то да направи остър завой пред тях, след това то се загубвало за миг от погледите им и се появявало на около километър по-нататък. На завоя застанал Антон Ганчев. Към 10.30 ч. по шосето се задали три коли, последната от които била пътнически автобус. От височината, където се намирали четниците, едва ли са могли да разпознаят царя, дори и през бинокъл. Групата взела решение да се пропусне първата кола и да атакуват втората. След като я пропуснали, Ганчев се появил изненадващо зад завоя. Идващият с голяма скорост автомобил ударил внезапно спирачки и от него проехтели изстрели. Стреляли ентомологът Илчев и ротмистърът. Ганчев успял да залегне и също стрелял. Веднага Икономов, Тумангелов, Мандулов и Героя отговорили с масирана стрелба. Колата дала на заден ход, но поради лошото маневриране, се блъснала в телеграфния стълб, намиращ се до шосето. Почти веднага Икономов хвърлил две бомби, от които едната избухнала близо до стълба и успяла да повреди и обърне царския автомобил. От колата изпаднал ловецът Петър Котев, който бил убит от изстрелите на четниците. Вероятно, ентомологът Илчев е загинал по същото време от парчетата, разхвърчали се от бомбите на Икономов. Ротмистърът Стаматов успял да залегне в канавката и продължил да стреля срещу нападателите. Шофьорът на автомобила изпълзял от автомобила и избягал в гората. След него, през шубраците и по завоите на шосето побягнал и царят. Тук се появява вече версията, че целта на четниците е била да вземат царя за заложник. Според нея, бягащият през храстите Икономов се провикнал след Борис ІІІ: "Пусни политическите и ще те оставим жив!" Царят, обаче, вече бил твърде далеч и извън обсега на куршумите. Той спрял, като махал с ръце към идващия пред него автобус, качил се и заедно с пътниците успял да се добере до местната казарма в Орхание, откъдето поискал помощ. По време на пътуването, от напрежение получил кръвоизлив от носа, а главата му била разранена от удара при преобръщането на автомобила и от храстите, през които след това се провирал (по-късно буржоазната преса оприличила тези рани като брутални удари, нанесени с приклад, въпреки че четниците не разполагали с пушки). Икономов, Тумангелов, Попов и Мандулов, след като лесно успели да отблъснат и прогонят, все още отбраняващия се, ротмистър Стаматов, претърсили автомобила, взели пушките на ловеца и ентомолога, както и бинокъла, раницата, и ловната пушка на Царя, след което се оттеглили в гората. Към тях, от другата страна на завоя, се присъединил и Антон Ганчев.
Съществува и друга версия, при която колите са две, а не три - тази на Царя и автобусът, а нападателите били само Икономов, Тумангелов и Героя (с Мандулов и Ганчев се свързали след нападението). Според нея, на четниците се бил намокрил кибритът и Героя слязъл на шосето да потърси от минаващите коли и каруци друг, докато другите го чакали залегнали на близката височината. По пътя се задали автомобил и автобус. Героя вдигнал ръка и извикал предупредителното "Стой!". Пътуващите в колата се стреснали от неочакваната поява на Попов и ентомологът и ротмистърът започнали да стрелят от страничните прозорци. Героя бързо залегнал и отговорил на стрелбата. Тогава Икономов хвърлил бомбите и преобърнал колата. От техните осколки загинал Илчев, а царският ловец Котев бил тежко ранен и доубит по-късно с пистолет, след като нападателите прегледали колата. Царят успял да се измъкне. За личен шофьор на царския автомобил, въобще не става въпрос. Най-вероятно е шофирал Борис ІІІ и заради това нападателите не са му обърнали никакво внимание, оставили са го да избяга, а са разбрали, че е той чак след като са претърсили колата и са намерили царските вещи.
Има и трета версия, предложена от буржоазната преса. Според нея на шосето се появил въоръжен с "Парабел" мъж, който, след като извикал "Стой!", стрелял по колата и успял да убие Петър Котев (четниците в малкото свои разкази пред приятели и другари винаги са отричали да са стреляли първи). Веднага от двата странични прозореца на автомобила било отвърнато на стрелбата. От счупените стъкла бил наранен шофьорът. Цар Борис ІІІ, като помислил, че той е много тежко ранен или убит, хванал волана и тогава колата се ударила в телеграфния стълб и се обърнала. Илчев, Стаматов и Борис изпълзели от колата и започнали сражение с нападателите. При престрелката ентомологът бил убит. Царят, под прикритието на Стаматов, успял да се оттегли и се добрал до казармата в Орхание. От там, той, начело (какъв герой !?!) на рота войници и полиция, се върнал обратно на мястото на атентата. Тук заварил ротмистъра, залегнал зад колата, още да се сражава с четниците. Войската и полицаите успели да прогонят нападателите (веднага възниква въпросът: кога Икономов и другарите му са успели да оберат автомобила?).

Каква е по-нататъшната съдба на участниците в Арабаконашкото нападение?
В края на месец май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на Йордан Кискинов. След извършването на няколко успешни акции, малка група от четници, в която влизали Васил Икономов и Нешо Мандулов се отправя по маршрута Копривщица - Пловдив, за да се свърже с ятаци. На 19 юни Икономов и Мандулов вземат решение групата да нападне бързия влак София - Пловдив, с цел събиране на средства. Поради предателство в нощта на 20 юни 1925 г, в района на село Белица (Пирдопско) полицията изненадва заспалите четници и успява да убие спящия Васил Икономов. Върху гърдите му агентите на Обществена безопасност откриват царския бинокъл и така установяват първия нападател срещу Борис ІІІ. След около година при неизяснени обстоятелства в ръцете на полицията попада и царската раница. Ловната пушка на Царя четата скрива заедно с други пушки в хралупата на едно дърво близо до село Слатина (Карловско). След 9 септември 1944 г. четникът Георги Башикаров я намира и я предава в Музея на революционното движение в София (днес вече този музей не съществува).
Нешо Мандулов участва в Троянската чета на Георги Попов. Заедно с останалите четници емигрира, първо в Гърция, а оттам отива в Югославия. Впоследствие заминава за Съветския съюз. В Москва завършва радиоинженерство. През 1939 г. е убит от хора на НКВД, по време на Сталинските репресии.
Антон Ганчев емигрира в Югославия и от там успява да се прехвърли в СССР. В Москва завършва Международната ленинска школа. През 1937 г. участва като интербригадист по време на Испанската гражданска война. Той е военен инструктор по картечно дело към 7-ма бригада на Републиканската армия. Загива при обсадата на Мадрид.
Нешо Тумангелов, също успява да премине на югославска територия. Според някои източници, там той постъпва на работа в Кралската полиция (този факт не е потвърден). През 1941 г. сформира отряд, с който се опитва да премине на българска територия. Край селата Бериловци и Градищница (Пиротско) четата е обкръжена от германски военни части. При завързалото се сражение Тумангелов е убит.
Васил Попов - Героя (Доктора), след като напуска Троянската чета, заедно с Кольо Кацаров сформират нова чета. През 1926 г. Героя е ранен и се прехвърля в Югославия. През пролетта на 1927г. четата отново е на българска територия и започва да действа в района на Троянско и Ловешко. Тя се превръща в страшилище за местната власт, която по всякакъв начин се опитва да я унищожи. Същата година при опит да обере Троянската банка Васил Попов е обкръжен от полиция, и при завързалата се престрелка, се самоубива.
Цар Борис ІІІ надживява своите нападатели. През 1942 г. успява да въвлече България в гибелната за нея Втора световна война, като застава на страната на нацистка Германия. На 28 август 1943 г. (за разлика от своите нападатели, които загиват всички от насилствена смърт) Царят умира от сърдечен удар в двореца "Врана" до София.

Атентатът в Арабаконашкия проход е част от историята на анархистическото движение в България и на цялото четническо движение през 20-те години на 20-ти век.
Ние абсолютно отхвърляме версията на някои от анархистките среди, които твърдят, че нападението е имало за цел залавянето на Борис ІІІ и размяната му срещу политически затворници. Ако хора като Икономов, Тумангелов и Героя са били предварително подготвили тази засада, Царят никога е нямало да остане жив.
За съжаление, тази царска династия продължава да играе важна роля в живота на българския народ и се опитва отново да го въвлича в безсмислени войни и национални катастрофи.


Използвана литература
1923 - 1944 За народна свобода (албум), С. 1970
Атентатите в България, С., 1995
Георги Башикаров, Кискиновата чета, С. 1964
Георги Наумов, Атентатът в катедралата "Света Неделя", С.1989
Дончо Даскалов, Анархизмът в България, С. 1995
Страници от зона мълчание. (биографичен портрет на Георги Попов) С. 1989
Списание "Антени" бр. 104, С. 1989
Спомени на Петър Узунов за Тумангеловата чета и Септемврийските събития от 1923 г. (циклостилно издание, дата не е посочена)


Кратки биографични данни за участници в Копривщенската чета.

Нешо Тумангелов (1898 - 1941)
Роден е на 6 март 1898 г. в Копривщица.
Завършва гимназия в родния си град. По убеждения се оформя като анархист.
В навечерието на Септемврийското въстание заедно със Салчо Василев (ръководител на копривщенските комунисти) са арестувани и жестоко бити в полицейското управление на град Пирдоп. След освобождаването му, Нешо минава в нелегалност. Участва в Кискиновата чета, а по-късно е един от организаторите на Копривщенската чета, където довежда братята си Атанас и Нягол. Участва и в Троянската чета на Георги Попов.
През 1925 г. Тумангелов емигрира в Югославия. През 1941 г. сформира чета и прави опит да премине в България. Убит при престрелка между селата Бериловци и Градищница (Пиротско).

Васил Икономов (1898 - 1925)
Роден е на 9 август 1898 г. в Айтос.
Учи в родния си град, и завършва Втора мъжка гимназия в София. През 1917 г. е взет в Школата за запасни офицери и оттам изпратен на фронта. След края на войната записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
По убеждения е анархист. Организира цялата терористична и пропагандна дейност на анархистическото движение в България. Участник е в десетки акции и престрелки с полицията.
През 1923 г. участва в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в Копривщица. След това се завръща в София и минава в нелегалност. През 1925г. Икономов е един от организаторите на Копривщенската чета. На 20 юни същата година е убит в района на село Белица.

Стоян Тороманов (1901 - 1930)
Роден е на 7 февруари 1901 г. в Копривщица.
От малък е принуден да работи най-мръсната и зле платена работа.
Оформя се като един от най-дейните анархисти в Копривщица и региона. През 1925 г. е заплашен с арест и става четник в Копривщенската чета. Емигрира в Югославия. Две години по-късно се завръща в България и живее нелегално в Копривщица. През 1928 г. отново емигрира в Югославия.
Убит е при неустановени обстоятелства през 1930 г.

Васил Попов - Героя /Доктора/ (1899 - 1927)
Васил Попов е роден на 4 август 1899 г. в плевенското село Микре. Премества се в Ловеч, където изкарва два последователни класа в местната гимназия, но не успява да я завърши. Още в училище се проявява като убеден анархист. Тук получава и прозвището си "Героя", заради това, че в час по математика успява да реши някаква особено трудна задача. По-късно, когато вече е четник започват да му викат и "Доктора", заради склонността му винаги да носи в себе си медицинска чанта.
Попов минава в нелегалност през 1923 г. заедно с Петър Букурещлиев и Хитров (след като застрелва плевенския околийски началник). Участва в Копривщенската, а впоследствие и в Троянската чета на Георги Попов. След напускане на четата заедно с Кольо Кацаров създават самостоятелна чета. През есента на 1926 г. се прехвърля в Югославия. През пролетта на 1927 г. четата му се завръща в България и започва да действа в Троянско и Ловешко. През същата година Васил Попов загива при опит да обере Троянската банка.

Нешо Мандулов (1902 - 1939)
Роден е на 30 октомври 1902 г. в Копривщица.
Завършва гимназия в родния си град. Участва в туристическото и есперантисткото движение в града. По убеждения е комунист.
През 1924г. е арестуван и жестоко бит в ареста на полицията в Пирдоп. След освобождението му минава в нелегалност и се присъединява към Копривщенската чета. През 1925 г. емигрира в Югославия, а по-късно и в Съветския съюз. В Москва завършва радио-инженерство. Убит по време на Сталинските репресии през 1939 г.

Антон Ганчев (1898 - 1937)
Роден е на 28 март 1898 г. в град Пирдоп.
При много големи лишения и бедност учи в родния си град, а по-късно и в София, но не успява да завърши гимназия. От 1918 г. е член на БКП.
През септември 1923 г. участва в Септемврийското въстание. Ръководи въстанически отряд около селата Карлиево и Челопеч.
След разгрома на въстанието е арестуван и хвърлен в затвора. Освободен е през 1924 г. Установява се на работа в Копривщица и започва да подържа връзки с Икономов, Тумангелов и др. По късно заедно с тях сформира Копривщенската чета. Участва като четник и в Троянската чета на Георги Попов. Емигрира в Югославия и от там се прехвърля в Съветския съюз. В Москва завършва Международната ленинска школа.
През 1937 г. Ганчев умира като доброволец в Гражданската война в Испания.

Никола Юруков (1904 - 1927)
Никола Юруков е роден на 3-ти ноември 1904 г. в Копривщица. Завършва прогимназия в родния си град, но поради липса на средства не успява да завърши и напуска училище. Работи, а в свободното си време се самообразова. Анархист по убеждение.
Заедно с брат си Рашко участват в Копривщенската и Троянската чети. Участва във всички акции и се проявява като изключително смел човек (пряк изпълнител е на всички смъртни присъди издавани от четите).
През 1925 г. емигрира през Гърция в Югославия. Връща се като нелегален в България през 1927 г. На 10-ти юни 1927 г. е проследен и обкръжен от агенти на Обществена безопасност в "Борисовата градина" в София. Води престрелка до последния патрон, след което възпламенява бомба, ляга върху нея и загива разкъсан на парчета.

Атанас Тумангелов (1904 - 1929)
Роден на 18-ти 1904 г. декември в Копривщица. Заедно с братята си Нешо и Нягол участва в Копривщенската, а в последствие и в Троянската чета. Член на Българския Комунистически Младежки Съюз.
През 1925 г. емигрира в Гърция, откъдето се прехвърля в Югославия. Умира на 4-ти юни 1929 г. в Любляна от тежко заболяване.

За четниците Рашко Юруков и Нягол Тумангелов не разполагаме с биографични данни.

Приложение
Показания дадени пред съда от Иван Хлебаров от гр. Етрополе по делото за атентата в църквата "Св. Неделя", за срещата му с четниците стреляли по колата на Борис ІІІ в прохода "Арабаконак"

"Аз бех дошъл в с. Буново по покупка на агнета. Като се връщах от селото и дойдох на билото на Балкана, поисках да се върна обратно в Етрополе. Когато изминах 50 крачки от билото, един човек се появи на пътя и каза: "Стой! Откъде идеш?" Говорът му не беше като нашия. Мисля, че така говорят в Панагюрско.
Понеже мястото беше стръмно аз трябваше да сляза от коня. Но докато сляза, гледам: от другата страна изскочиха други четирима.Този, който ме залови беше с руси коси, небръснат, а останалите чернокоси. Всички имаха бради. Бяха облечени обикновено. Дрехите им бяха разнообразни. Носеха на главите си каскети. Трима от тях имаха добър и спокоен поглед. От тях имаше един с черни коси, висок, със сив каскет, носеше чисто нова жълтеникава раница, прилична на войнишките - за него казваха, че бил доктор, други трима бяха наметнати с чисто нови, жълти мушамички…
Мене ме срещнаха близо до Предела към 12 и половина на обед и оттам ме повърнаха обратно за към Буново. По билото нямаше говедари, нито овчари. По едно време аз им се примолих:
- Моля ви пуснете ме защото ще стане късно!
- Нищо ще вървиш по тъмно, и ние пътуваме нощно време - ми отговориха те.
Започнах да плача, а те ме погледнаха и русият каза:
- Дай си легитимацията!
Дадох им легитимацията си. По едно време този на когото викаха "Доктора" се вгледа в мене и рече:
- Ти си на фурнаджията синът, нали? Я кажи работи ли още дърводелското училище?
- Работи - отговорих много учудено, че ме знаят.
- Ами има ли там един майстор Йончев?
Тогава русият отново се обади:
-Тебе какво ти е работата, че си заразпитвал такъв? Да не се помъкнем към Етрополе сега? Само това ни трябва.
След малко се обади трети:
- Ти Иване ще дойдеш с нас. Я да видим какво носиш.
Взеха ми парите и документите, които носех от Буново. След малко той ми каза:
-Ще те пуснем бъди спокоен, и ще ти върнем всичко. Не се бой, не сме тръгнали да убиваме, а да въдворим ред и спокойствие. За това идем от Сърбия.
Някой се обади:
- Ще дойдем и ние на власт!
Тогава разбрах какви хора са. Казах им, че съм земеделец и те почнаха да се отнасят към мен по-добре. Убеждението им, че съм земеделец ме спаси.
Вървяхме сигурно още към 2-3 километра и седнахме да починем на една поляна. Тогава имах възможност да ги огледам по-добре. Най-старият беше около четиридесет, а най-младият, този който пръв ме срещна някъде към тридесетте. Носеха пушки "Манлихери", на коланите им висяха "Парабели" и бомби. Един от тях беше преметнал през рамото си много хубава ловна пушка. Двама имаха бинокли в кожени калъфи. "Доктора" отвори жълтата раница и подхвърли:
-Я, какво дал днеска Господ…
На тънка покривка наредиха много бял хляб, салам от тези скъпите гастрономически магазини, дето ги има само в София, пастърма и едри парчета осолен паламуд… Каниха ме да ям, отказах.
Явно познаваха добре местността, защото по едно време ниският взе три манерки и отиде да налее вода. След като се нахрани онзи с чифтето започна да щрака с куроците.
-Стига си ми чаткал на глава - му подвикна "Докторът".
Имаше между тях един непрестанно начумерен, който непрекъснато си гледаше часовника:
-Сега е три часа…Вече е три и половина…
На поляната останаха до четири и половина, като постоянно гледаха към София. После ми върнаха всичко и русият ми подхвърли:
-Като слезеш долу, ще чуеш голяма новина!
Като слизах към Буново се обърнах още веднъж да ги видя - те още и петимата стояха на билото подпрени на пушките си и гледаха към София. Като наближих село, на три-четири километра забелязах полицаи и войници,които се изкачваха нагоре. Отидох при началника им и всичко му разказах."