Михаил Бакунин

(1814 - 1876)

Михаил Александрович Бакунин е роден на 18 май 1814 г. в семейство на руски наследствени дворяни. Детството си прекарва в имениято Прямухино, в Тверска губерния.

През 1828 г. постъпва в артилерийското училище в Петербург, а през 1833 г. е произведен в офицерски чин. След 2 години напуска армията, и се отправя към Москва, за да следва. В Москва младият Бакунин попада в кръжока на Н. В. Станкевич, където под негово ръководство се запознава със западноевропейската философия и то по-специално с Кант, Фихте и Хегел, като философията на последният му оказва много сериозно влияние по-късно при формирането му като революционер.

През 1840 г. заминава за Германия. Скоро след това в Берлин, той се запознава с Арнолд Руге и други представители на неохегелианството. Започва да списва статии за издаваните от тях списания и решава повече никога да не се връща в Русия. Властите в Петербург разбрали за тези му действия го осъждат задочно на изземане на имуществото и изпращане на заточение в Сибир. Преследван от германската полиция заради революционните си настроения, той напуска Германия и заминава за Швейцария, а оттам и за Франция. В Париж той се запознава с "бащата на анархизма" Пиер Прудон, с Карл Маркс и с други известни дейци на революционното движение.

На 29 ноември 1847 г. на събиране в памет на полското въстание, Бакунин прочита реч, в която остро напада руския император Николай І и неговото правителство, и декларира, че условията за революция в царска Русия са вече назрели. Желаейки да омаловажи ефекта на тази реч и да смаже все по-засилващото се влияние на Бакунин, руският посланик в Париж Киселев пуска слух, че Бакунин работи за руските тайни служби. Тази клевета е много добре използвана от неговите идейни противници, които нееднократно го обвиняват в различни нелепи измислици.

Скоро след това Бакунин напуска Франция и заминава за Чехия. Там през 1848 г. в Прага участва в нелегалния Всеславянския събор, който взима решение за вдигане на въстание в Бохемия. Замисълът се проваля и Бакунин е принуден да бяга в Германия, преследван от чешката полиция. На 4 май 1849 г. в Дрезден избухва въстание. Бакунин се включва в него и на 10 май е арестуван от немската полиция. След като лежи в различни затвори, през 1851 г. Бакунин е предаден на руските власти. В Русия той е затворен в Петропавловската крепост, а през 1854 г. го преместват в затвора Шлиселбург. След смъртта на император Николай І, наказанието му е променено в заточение в Сибир и Бакунин е изпратен в Томск. Скоро обаче той успява да избяга и след като преминава през Япония и Съединените Щати той пристига във Великобритания. През декември 1861 г. се установява в Лондон, където влиза във връзка с Херцен и Огарьов и започва да сътрудничи на издаваното от тях списание "Колокол". Там, той започва да публикува статии засягащи въпроси по отношение на панславизма. Според него основната задача е да се води пропаганда за освобождението на всички славяни и обединението им във федерация.

През 1863 г. обаче избухва поредното полско въстание. В него Бакунин съзира началото, както на руската така и на всеславянската революция. Той напуска Лондон и се отправя за Полша, където да организира руски легион. Оттам заедно с доброволците които тръгнали с него се отправил с кораб към Русия. Експедицията завършила с провал и с гибелта на голяма част от участниците в нея. Тези неудачи разстроили плановете на Бакунин и унищожили идеите му за всеславянска федерация.

След провала на въстанието в Полша Бакунин заминал за Италия, където се установил да живее до 1867 г. Там под влияние на революционно настроени младежи той създава своето анархистическо учение и формира своите идеи. Създава тайно братство и написва устав на задграничното и всемирното тайно общество, който трябва да бъде разпратен в различните страни, в които има членове на обществото, които да се борят за избухването на световна революция.

Още през 1864 г. посещава отново за кратко Лондон, където е приет за член на Интернационала. Той се връща в Италия и там започва да създава секции на Международната асоциация на трудещите се. Свързва се с Джузепе Манцини за съвместна работа около създаването на тайни общества, чиито цели са: "...радикалното разрушаване на всички съществуващи религиозни, политически, икономически и социални организации и създаването на ново първо европейско, а после световно общество основаващо се на свободата, разума и справедливостта на труда."

През 1867 г. Бакунин заминава за Женева, където участва в Лигата за мир и свобода. През юни 1868 г. влиза в Женевската секция на Интернационала. През същата година той създава "Международен алианс за социалистическа демокрация", с чисто анархистическа програма, който става редовен член на Интернационала. За много кратко време, към него се присъединяват секции от Испания, Италия и Франция. Основните идеи на Бакунин са незабавно унищожение на държавата, бърза организация на революцията сред всички слоеве на населението, без оглед на класовото разделение (Маркс вярва, че водещата роля трябва да бъде на работническата класа). "...Ние призоваваме към анархия - пише той - нашето убеждение е, че тази анархия, ще пробуди народните маси и ще донесе свобода, равенство, справедливост и нов ред." Бакунин се опитва да създаде организираност на движението не "на върха на пирамидата", както се опитват Маркс и другарите му, а в неговата основа, чрез създаването на тайни общества. Според него, когато революцията започне да побеждава във световен мащаб, то страните ще бъдат организирани на базата на новите принципи на свободата, от низината към върха и ще се обединяват на базата на революционните федерации.

Тази деятелност на Бакунин веднага събудила срещу него ненавист и враждебно отношение отстрана на Карл Маркс и неговите поддръжници. Тази вражда не утихнала, а напротив се разгоряла с нова сила на заседанията на конгресите на Интернационала, и вътре в организацията, добре подклаждана от публикации в пресата. През 1870 г. на конгреса в Шо де Фон романската секция изключва Бакунин и негови другари от Женевската секция. В отговор на това Бакунин и другарите му създават юрската федерация, която повежда твърда борба с привържениците на Маркс. На конгреса в Хага през 1872 г. директно е предложено изключването на Бакунин от Итернационала.

След неговото изгонване и преместването на Генералния съвет на Интернационала от Лондон в Ню Йорк привържениците на Бакунин започват да създават свои конгреси и свой Интернационал, в който се вливат испанската, белгийската, юрската, английската, холандската и италианската федерации. Фактически това не се явява просто разкол, а скорошна гибел на Марксовия Интернационал. Така и става - Първият Интернационал прекратява своето съществуване през 1876 г.

Борбата на Бакунин с Маркс го принуждава систематически да изложи своите възгледи и идеи. Ето защо в периода 1871-74 г. Бакунин издава произведенията "Кнуто-германската империя и социалната революция", "Държавност и анархия" и др. В тях той доказва правото на своите теоретически възгледи.

През 1873 г. Бакунин се включва активно в Испанското въстание, а през 1874 г. участва в метежа в Болония.

Умира на 1 юли 1876 г. в градската болница в Берн. С него обаче не умират идеите му за световна революция и създаването на едно ново истински свободно и щастливо общество.