БДЖ и класовата война

От месец април БДЖ е подела невиждана досега мащабна кампания. Наети са немалък брой безработни, които да проверяват редовността на пътниците. На пръв поглед сякаш това е добре - дава се работа на закъсали хора да поработят малко и се ограничават нередовните пътници. Но нещата съвсем не са толкова розови, това се вижда като погледнем по-дълбоко. Разглеждам основно две неща - причините за толкова големия брой от така наречените "пътници без билет" и как на практика протича кампанията на Железниците.

Действително, преди месец април, когато започна всичко, много хора пътуваха по "незаконен" начин в пътническите влакове. Личните ми наблюдения се съсредоточават върху движението между София и Костенец, но няма основания да се смята, че в пътническите влакове по другите направления, нещата стоят по много по-различен начин. Начините за незаконно пътуване бяха основно два - вадиш си билет или абонаментна карта за един месец между две близки спирки, а пътуваш много повече. Примерно билет за Костенец - Елин Пелин, а слизаш чак на Централна Гара - София, като разчиташ, че след Елин Пелин няма да бъдеш проверен отново. Другият начин е да се качиш на влака въобще без билет с надеждата да попаднеш на разбран кондуктор на който ще дадеш примерно 50 стотинки, които той ще сложи в джоба и ще те остави намира да си пътуваш колкото си искаш. Някои биха казали, че това е корупция, но аз бих им отговорил, че това всъщност е физическо оцеляване ! И с това стигаме до причината за нередовните пътници - мизерията ! Това явление се наблюдаваше масово в пътническите влакове рано сутрин и вечер. В тях за разлика от бързите влакове и експресите пътуват сравнително бедни хора - работници от провинцията тръгнали да си изкарват прехраната в столицата. Те са жестоко експлоатирани, получават мизерни пари (около 200-250 лв.), повечето от тях са с семейства, които трябва да изхранват, често пъти са единствените работещи в една къща и се налага да изхранват още минимум 2-3 души, половината, ако не и повече от пътниците са от цигански произход и положението им е дори още по-лошо, поради дискриминацията. Е, как тогава тези хора да отделят пари за да пътуват по редовния начин ? Нали ако го направят, децата им ще стоят гладни ! А кондукторите, които ни прибираха стотинките и ни оставяха да пътуваме безпрепятствено също не трябва да се обвиняват в корупция - първо те много добре разбират тежкото положение на народа (често съм ги чувал да казват, че ни разбират проблемите и ни влизат в положението) и второ как да останеш верен на една компания, която на самите тях не им плаща редовно заплатите.

Така, някак си бедните работници успяваха преминат по над 100 километра в двете посоки всеки работен ден и да изкарат мизерните си надници. Но може ли един капиталист, бил той и държавен капиталист (БДЖ все още не е приватизирана) да търпи такова нещо, вместо да обере народа до последната стотинка ? Компанията много точно и с завиден капиталистически нюх усети точно от кои среди да наеме новите си кондуктори - от средите на същия този беден народ. Защото има ли по-яростен палач на работническата класа от предателите идващи от тази класа ! Всички революции, стачки, протести и въобще брожения през последните векове са страдали най-много именно от пролетариите сътрудничещи на буржоазията, стачкоизменниците и всякакви други предатели. Отначало изпитвах известно разбиране към тези нови кондуктори. Повечето са били трайно безработни. Те се съгласяват да работят за някакви минимални пари, защото и те са много зле. От БДЖ много правилно гледайки си собствения интерес са им казали че след един пробен период (6 месеца), най-добре справящите се от тях ще бъдат назначени на постоянен договор с по-голяма заплата. И издевателствата се почнаха. В желанието си да се изяват, тези хора прекаляват. На всеки вагон, на всяка врата има кондуктор и те се опитват да спрат хората да не се качват докато не им проверят билетите, това води до забавяне на влака, закъснения, а работниците имат работно време и ако го нарушат това само дава повод на техните експлоататори-работодатели да им резнат половината надница за деня. И ако проверката на билети на вратата все пак не става толкова бавно, то писането на такива си отнема доста време. Аз лично се качвам на Момин Проход - това е малка необслужвана спирка. Тези спирки са около 5-6 по линията. Там не продават билети и хората трябва да си купят във влака. Сметнете сами колко ще закъснее влакът, ако на само 5 пътници от такава спирка им се наложи да чакат по 5 минути за да им напишат билети и едва след това ги допуснат да се качат. А като стана въпрос за необслужвани спирки трябва да се спомене и друго което някои от новите кондуктори се опитват да правят. В наредбите на БДЖ има точка която казва, че пътници без билет се глобяват освен стойността на билета и допълнителни 5 лева. Това естествено не важи за необслужваните спирки защото няма от къде да си вземеш билет, но някои от новите понякога "забравят" това допълнение и се опитват да глобят някой по-притеснителен човечец. Да споменавам ли и за грубото и арогантно отношение на някои от тези новоназначени ?

Описаното до тук е класически пример за издевателсто над трудовите хора. Но вече се забелязват някои наченки на борба у подтиснатите маси, макар и предимно неосъзнати. Много хора, включително и аз отказваме на стоим и чакаме да ни напишат билет и най-безцеремонно отминаваме тези копои на БДЖ. Намираме си място да седнем и чак след това нека кондуктора ни търси по купетата да ни напише билет. Арогантното поведение се посреща също с арогантност - някои от пътниците жестоко псуват кондукторите и то така както само един онеправдан пролетарий може да псува - с ярост и без да подбира думите. А веднъж направо останах удивен от това което каза един пътник на кондуктора, който му заговори на "ти" - нещо от рода "къде ти е билета". Човека му отговори - "не ми говорете на "ти", говорете ми на "вие", защото ние сме от различни страни на барикадата". Това си е направо зараждане на класово самосъзнание у работниците. Не мога да не спомена и за изторията която се разказва, надявам се да е вярна. В един от късните вечерни влакове едно дете се качило от Момин Проход за една спирка до Костенец. Било без билет, нямало пари и кондукторите му ударили два шамара. Всичко това обаче видял як младеж слизащ също на Костенец. Когато влакът спрял, двамата кондуктори застанали на вратата да тормозят новите качващи се. Младежат бил зад тях, бил им по един шут и те изпаднали от влака. И докато единият все пак бързо успял да се качи отново във влака, то вторият изял доста бой. Скоро натам се затичали полицаи дежурящи на гарата, но понеже било тъмно младежът успял да избяга в близкия парк.

Какво може да се направи за да се събуди класовото самосъзнаие у хората за да се борят за по-добро отношение, по-късно за отстъпки в цената за ежедневно пътуващите работници, а защо не на един по-далечен етап и за пълен самоконтрол върху железниците от страна на пътниците и работещите в тях (без никаква йерархия и шефове) ? Всеки който пътува във влак, особенно пътническите може да подкрепя изблиците на недоволство на хората срещу системата, да ги окуражаваме, че няма да е винаги така зле. Аз лично, когато мога изписвам с черен маркер радикални надписи по влаковете. Шеговито твърдя, че първото оръжие на всеки анархист в борбата е перманентния маркер :)

"БДЖ - фашисти, кондукторите - зверове"

Георги Б.