Димитър Цонев

/1894 - 1925/

Димитър Цонев Стойчев /Кьосето/ е роден на 26.10.1894 в село Косарка /Габровско/. От ранна детска възраст помага на семейството си в тежката селска работа. Започва обучението си първоначално в родното си село, а след това се премества в град Дряново, където завършва прогимназия. Записва се в гимназията "Св. Кирил" в Велико Търново. Там става анархист и се присъединява към анархистическата група в училището. През 1911 г. е изключен за срок от една година заради анархистична дейност. Успява да се прехвърли да учи в Казанлък, след което отново се завръща във Велико Търново. През 1914 г. по време на ученическа стачка Цонев нанася побой на няколко учители и е изключен окончателно. Завършва гимназиалното си образование в гр. Струмица. Работи като учител известно време.
През 1915 г. анархистическата група на Цонев води активна пропаганда срещу участието на България в Първата световна война и за бойкот на евентуална мобилизация.
През месец юли същата година, след като при престрелка с полицията е убит близкият му приятел, анархистът Мирчо Тодоревски, Цонев минава в нелегалност. Прави неуспешен опит да емигрира в Румъния, но е заловен и е изпратен в Централния софийски затвор. Осъден е и получава тежка присъда. През 1916 г. се събира в затвора с известните анархисти Георги Шейтанов и Тинко Симов. В края на 1916 г. Цонев бяга от затвора и в продължение на три години води много труден нелегален живот. Принуден е непрекъснато да сменя местонахождението си, работи като пастир, миньор и др.
В началото на 1919 г. се установява в село Дебелец, великотърновско, където се сближава с анархиста Петър Мазнев /Даскала/.
В края на 1919 г. избухва Транспортната стачка и Цонев се отправя към Горна Оряховица, където стачното движение придобива голям размах. Стига се до сблъсъци между стачниците и изпратените срешу тях полицаи и войници. Анархистите нападат военен склад в околностите на Г. Оряховица, за да могат работниците да се въоръжат и окажат съпротива на властта. За съжаление складът се оказва пълен с артилерийски снаряди, а не с пушки.
На 2 май 1920 г. във В. Търново полицията арестува Димитър Цонев и Петър Мазнев, като нанася жесток побой на Мазнев. Цонев е въдворен първоначално във великотърновския затвор, а по-късно е преместен в Шуменския, от където успява да избяга през пролетта на 1921 г.
На 3 юни 1921 г. във В. Търново група анархисти, между които и Цонев нападат полицейски конвой и освобождават Петър Мазнев. До края на годината Цонев и Мазнев действат в района на Ямбол и В. Търново, но здравето на Петър Мазнев се влошава. Той е болен от туберкулоза и е принуден да постъпи в болница под чуждо име.
В началото на 1922 г. Д. Цонев, Г. Шейтанов и Ж. Грозев се прехвърлят в Троян и за прикритие започват работа в мелница. Там Цонев извършва акция, която му спечелва уважението и признанието на работниците. Много от тях били задлъжнели на един лихвар. При посещението на лихваря в града за да събира дълговете си, Цонев го издебва, заплашва го с разстрел, взима му всичките полици и ги унищожава.
На 15 юли 1922 г. в софийска болница умира приятелят на Цонев Петър Мазнев. На погребението на Мазнев в село Дебелец на 20 юли се събират много анархисти. Реч произнася и Димитър Цонев, като я завършва с думите: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, а вечно ще живее в думите и сърцата ни и ще служи за пример на всички, които водят непрестанна борба за извоюване на един справедлив човешки живот.
През октомври 1922г, Цонев емигрира в Румъния и престоява там около година. През януари 1924 заминава за Цариград и се качва на преминаващ съветски кораб. Установява се да живее в Москва. Разбира че е направил грешка като е пристигнал в Съветския съюз и иска разрешение да се върне в България. Разрешение най-вероятно му е отказано защото има сведения, че анархисти от България (Георги Шейтанов) са потърсили съдействието на Станке Димитров (Марек) за да бъде разрешено на Цонев да пътува.
В началото на януари 1925г. той заминава с параход от Одеса за Цариград и преминава българо-турската граница.
На 20 март 1925г. в околностите на гр.Елена, Димитър Цонев е разкрит и обкръжен от полицията. Води престрелка с тях, но е ранен. Озверелите полицаи се нахвърлят да го доубият с ритници и удари с приклади. Натоварват го на една шейна и захвърлят агонизиращото му тяло в двора на полицейското управление в Елена, където Димитър Цонев Стойчев, наричан от приятелите си Кьосето, умира.
Димитър Цонев е бил високо-културен човек, с ораторски способности и поетичен талант. Добре познат и високо ценен в анархистическите среди, заради качествата си на анархист и човек.
След 9 септември 1944г., в село Косарка му е издигнат паметник, а властите разпространяват версията, че по време на пребиваването си в Съветския съюз, Цонев е станал комунист, което не отговаря на истината.