За ползата от мокрите поръчки



Става дума за ползата от убийства като това на тъй нар. Филип Павлов Найденов или "малкия Фатик". Ако такава полза има, тя не е резултат от елиминирането им. По такъв начин гангстерите няма да свършат. Оказва се обаче, че мрачните етажи, стълби и лабиринти в пирамидата на мафията, в която са се сплели престъпност, власт и "бизнес", могат да бъдат осветени макар и с лъчите на джобно фенерче само при брутални и печални събития като разстрела и погребението на някой среднокалибрен мафиот. Само по такъв отвратителен повод (все пак и гангстера е човек) в "медийното пространство" изплуват имена, "връзки", приятелства, покровителства, филантропии и награждавания с ордени от които и слепеца би трябвало да прогледне и разбере света в който живее. Иначе, над тях тегне закона на омертата, въпреки гарантираните от конституцията свободи на словото и печата.
Когато застреляха синът, от изявленията на бивши и мълчанието на сегашни полицаи, началник служби и министри, се разбра, че таткото или "големият Фатик" - сириец, дошъл от Турция със семейството си в началото на 60-те години - е обслужвал живковият режим в дейности, които откъдето и да се погледнат са мафиотски. Подпомогнат от ДС, той организира каналите за контрабандна търговия на българската държава със синтетични наркотици и оръжия между близкия Изток и Западна Европа (посредством "фирми" като прословутата "Кинтекс"). За тази си дейност той е бил търсен от Интерпол, но диктатурата му е предоставила не само "политическо убежище". Тя го е снабдила и с имунитет, граничещ с неприкосновеност като го е интегрирала в службите на ДС. Освен със закрила, големият Фатик е разполагал и с баснословни суми от "непрани долари", възнаграждение за услугите, които е оказал на новата си "родина".
Чадърът на безнаказаност и охолство са били разпрострени и върху членовете на семейството, сред които е и наследилият баща си в гангстерския занаят "малък Фатик" - настоящ покойник и също "работник" в "органите" на диктатурата и ... "демокрацията".
Освен от защитата на тайната полиция, фамилията се е ползвала от благоволението и топлото приятелство на "капо ди тути капи" или Първият мафиот от тази епоха - така нар. Тато и семейството му. Още по време на неговото царуване, бащата Фатик получава орден "Кирил и Методий" I-ва степен (навярно като просветител и будител), а той от своя страна дарява 200 000 долара за "Фондация Людмила Живкова".
Демокрацията налага "преструктурирания" и на "социалистическата" мафия. Те засягат и каналджията на оръжие и наркотици - Фатик. За да се избегнат случайностите, които могат да се появят, поради новата геостратегическа обстановка и демократичните смени във върхушката на властта, още в периода на "перестройката" е даден сигнал за приватизация на външнотърговските дружества, контрабандната търговия и обслужващите я канали. Освен "свещената и неприкосновена частна собственост" на старите предприятия и "бизнеси", мафиотите организират нови - камуфлажни. Приятели и съдружници в тях стават бившият наставник и шеф на Първо Главно У-ние на ДС Любен Гоцев (в последствие м-р на външните и вътрешни работи от началната фаза на "демократичния преход") и други бивши "бойци от тихия фронт". Заедно с тях, татко Фатик създава през 1993 г. "Източно-Европейската Петролна Компания" - ООД. От този род с подобни функции и държавно участие, е и регистрираната още през 1989 г. фирма "Сунимекс" за отглеждане на... гъски и производство и експорт на гъши дроб. Най-вече на Запад (фирмата контролира 50% от износа за Франция). Нейният "бизнес офис" се настанява в сградата на бившето албанско посолство, която е откупена в последвалата "приватизация" заедно с гъшата фирма.
Далаверите продължават с пълна сила и след като Живков е слязъл от сцената - фирмата получава кредит от 50 (петдесет) милиона долара или около 500 милиона лева по тогавашния курс с постановление на коалиционния "кабинет на Надеждата" на Димитър Попов в който м-р на финансите е Иван Костов.
Кредитът, който поради лихвите нараства до 5 милиарда лева, никога не е бил погасяван. Само е "откупен" по време на соц-управлението на Виденов от друг "герой на нашето време"- Майкъл Чорни. Резултатът от тази успешна финансова операция е фалитът на две банки и обирът на вложилите парите си в тях по-дребни мошеници и наивници. Иначе бизнесът на големият Фатик процъфтяваше необезпокоявано при всичките промени във висшите правителствени сфери. В знак на благодарност той продължава "филантропската" си дейност. Дарява болницата на Чирков с модерните апаратури за да могат да бъдат лекувани миропомазаните на "европейско ниво".
Фатик-старши "спонсорира" също хора на изкуството и политици - от всички "основни политически сили". Това обяснява присъствието на погребението му през 1998 г. на множество опечалени "бележити личности" сред които Светлин Русев и... Петър Дертлиев.
"Малкият Фатик", който приживе на баща си се занимава с търговия на крадени луксозни автомобили, става пълноправен негов наследник и съдружник на "бизнеса" и "връзките" му. В ранната си младост синчето е спасено от сигурна смърт. Съдът си затваря очите пред смъртта на сгазената от автомобила му дъщеря на офицер от ДС. От този ранен период са семейните приятелства и полезните контакти, създадени от таткото, с всички нива на организираната престъпност, с хората от по-долните, средни и високи етажи на мафиотската пирамида. От тогава е и дружбата му с един друг колос на българското предприемачество - застреляният през март т.г. шеф на "МГ-корпорейшън" Илия Павлов, с когото злите езици казват, че са дебютирали в "бизнеса" с крадени коли. Малкият Фатик е негов побратим и носи бащиното име на оплакания от целият български "елит" начело с цар и социален президент, пръв и "най-инициативен предприемач". Пак от тази епоха са и деловите му отношения с разните "асове на сенчестия бизнес": полипантевци, "доктори", "макарони", пилешки и картофени магнати, "свинари", митничари, бивши и настоящи ченгета, много от които вече не са сред живите. С тези връзки се обяснява и присъствието на погребението му не само на ръководни гангстери от т.нар. силови и "застрахователни" групировки, на разни "меценати на изкуствата" като бившият борец и охранител на Живков . Боян Радев, но и на небезизвестният чекист и шеф на пресслужбата на кабинета Виденов - Красимир Райдовски, на д-р Чирков, на "самата"Жени Живкова и толкова още други... елитни българи.
Такава е част от картината, която при добро желание може да нарисува всеки, който следи черните хроники и медиите. Но тези щрихи и факти не са достатъчни, за да се възстанови пъзела и се разбере генезиса на мафията, която бе създадена върху основата на прогнилите "соц"-лагер,, СИВ, Варшавски Пакт, КГБ и неговите филиали в сателитните страни. С тях не можем да опишем мутацията и диктатурата номенклатурата с техните "дипломати", полицаи и доносници и превръщането им в "демокрация" и "политически елит", нито трансформацията на държавнокапиталистическите предприятия, банки и търговия (в това число "транзитната") във "функциониращата пазарна икономика", а на номенклатурчиците и чекистите в "честни частници" и милиардери и тяхното срастване с използваните и употребявани за всякакви кални дела "опозиционни лидери", медийни манипулатори, "културни дейци и творци", настоящи криминални престъпници и бивши спортисти, борци и щангисти...
Резултатът от тази криминална "революция" беше овладяването на всички структури на политиката и стопанството, на всички сфери и етажи на "новия" живот на мафиотите. Схващана в такива, отиващи отвъд популярните представи, всепроникващи мащаби, мафията не е само българско явление. Затова, ако се ограничим само със спорадично появяващите се домашни факти вследствие поредното убийство на някой от нейните подставени, "фасадни" или нарочени лица, рискуваме да ни убягнат от вниманието или да не проумеем смисъла на регулярните посещения и срещи на такива видни "съветски" чекисти като Примаков с премиера, "социалния" президент и "ново-левия" Станишев или с видната дизайнерка и "народна" представителка Жени Живкова; И да не вникнем в глобалния характер на организираната престъпност. А ако не разберем тези "явления" и взаимната им връзка, още по-малко ще сме в състояние да предприемем лечение на болното от "множествена склероза" българско общество.
Цялостната картина обаче и още повече мерките за ликвидиране на мафията са невъзможни без отваряне на архивните и оперативни "досиета" на бившите ДС и наследилите я "демократични служби" и разследване на упоменатите и неупоменати герои на "прехода" и "реформите", ползващи се и днес с имунитет и безнаказаност, поради парите и "връзките" - собствени или на бащите и дедите им. Но за провеждането на подобна операция са необходими поне две предварителни условия:
1) Неутрализиране на щатната и нещатна агентура на "бившата" ДС и обезвреждането на помагачите и от "демократичните" служби, институции и власти.
2) Конфискация на собствеността, парите богатствата и имуществата на всички "честно" или "законно" забогатели собственици на холдинги, банки, вносни-износни компании, каналджии и герои на "сенчестия бизнес" от преди и след 10.11.1989 г.
Очевидно, справянето с мафията означава ни повече, ни по-малко справяне с ДЪРЖАВАТА и КАПИТАЛИЗМА във всичките им форми - диктаторски или демократични, държавни или частни.
Останалото е илюзия или измама!
"СВОБОДНА МИСЪЛ"
Септември 2003 г.