Светът на глобализма



По своето съдържание и цели глобализмът не е ново икономическо явление - ново е станалото модно в началото на 90-те години на ХХ век наименование и форма (и неговите мащаби). Британската и френска колонизации от ХХ век бяха вече първите модерни разновидности на глобализацията. Още тогава нейното настъпване се основаваше на "преплитане" на интересите на държавната власт с тези на финансовия капитал. Държавата се бе превърнала до такава степен в оръдие на глобалната икономическа експанзия на капитала, който се задушаваше в станалите му тесни национални граници, че заради своите, обхващащи половината земно кълбо, империи Англия и Франция бяха готови да извоюват не само Първата, но и Втората световна война.
Глобализацията не е нищо друго, освен икономическо и финансово колонизиране на света. Разбира се, в наши дни тя се префасонира съобразно съвременните условия. Създаването на междудържавни организации като Международния Валутен Фонд (МВФ), Световната банка (СБ), Световната Търговска Организация (СТО) и др. направи възможна глобализацията, т.е. колонизацията на огромна част от планетата и без военна окупация. За какво да се водят войни срещу половината свят, да бъдат покорявани дузини държави, защо се пролива кръв, след като парите им биха могли да бъдат присвоени чрез лихвено поробване и без кръвопролития.? ( Бележка на преводача : Унгарският автор е склонен да "идеализира" процеса на глобализация и да забравя ролята в него на НАТО и "рейнджърите" на така наречената ООН. Защото "без кръвопролития" не означава без смърт - от болести или глад. Освен това, Транснационалните компании сред които доминират американските, в стремежа да създадат с помощта на тези организации Световната Империя на Капитала, само през последните години, показаха на няколко пъти, че когато МВФ,СБ или СТО се оказват недостатъчни, те прибягват неизбежно до войните (независимо от разрушенията или броя на жертвите, които те вземат най-вече сред мирното население.)
След безброй десетилетни манипулации, аз не желая добре платените от Джордж Сорос лъжепророци де ме смятат отново за слабоумен и да се опитват да ме убеждават, след провала на " интернационализма на Третия Рим" - Москва, че глобализацията ще ни донесе действителното избавление. Как мога да им вярвам, че тя е единствената перспектива пред човечеството, чрез която идеите, хуманистичната култура и човешките права ще се разпространят по целия свят, когато установявам, че глобализацията е наред с останалото и една разновидност на Хобсовата визия: "Човек за човека е вълк". Когато изпитваме на собствения си гръб резултатите от лихварското поробване, чрез рецептите на МВФ: разпад на фалиралите здравни институции, намаляване броя на болничните заведения и на лекарите, приватизация и спекулация със здравеопазването и като следствие здравни показатели на населението - по-лоши от тези в развиващите се страни и висока степен на смъртност. Как да вярваме на хлевоустите счетоводители на глобализацията, които определят броя на болничните легла, цената на лекарствата и дори на трамвайните билети, само за да изстискат от народа огромните, надхвърлящи 60 % от износа, лихви върху отпуснатите заеми на ком-диктатурата? Та нали всеки ден изживяваме всички неизгоди от ценовия скок, обедняването на населението и приватизацията на комуналните услуги. Не виждаме ли, че глобализацията ражда мнгократно повече неудачници, отколкото печеливши. Не срещаме ли на всяка крачка просяци и бездомници. Що за спасителен модел е този при който, 11 години след т. нар. смяна на системата в Молдова и в Украйна, производителността на икономиката представлява само 40 % от изключително ниското съветско равнище? Българската и румънската производителност не са много по- добри. Средното ниво на потребление в Унгария също е все още с 6-7% по-ниско, отколкото е било през "последната довоенна година".
Глобализацията, разбира се както и колонизацията, не означава само лошо, нито само добро. Въпросът е за кого тя е добра и за кого-лоша? Вследствие глобализацията нахлуват новини, информации, технологии, стоки, услуги и производствени фактори от световен мащаб, но не трябва да позволим да ни затворят очите за другата страна на медала.
Вярно е че вследствие глобализма са създадени милиони работни места от Малайзия до Мексико и за по-голямата част от потребителите на благата в развитите страни се е отворил рога на изобилието. Почти 300 милиона домакинства в т. нар. Трети свят са познали благодатта на телефонната мрежа. Капитали на стойност 2000 милиарда долара са проникнали под форма на търговски кредити от богатите държави в бедните. Китай, благодарение най-вече на 350-те милиарда чуждестранни инвестиции, е удвоил и даже утроил годишния доход на глава от населението в сравнение с предреформената 1978 г. Глобализацията допринесе и за свалянето на неколцина диктатури като извади от пълната информационна изолираност подвластните им народи. Още по-вярно е обаче, че произтичащите от новите технологии и инвестиции по-големи печалби не обогатяват икономиката на формиращите я малки страни и тези на "Третия свят", а местните "елити" и най-вече транснационалните компании и няколко велики сили, които налагат глобализацията.
Фактите сочат, че тя води до поляризация на доходите: все повече "се пада" на горните слоеве и все по-малко - на всички други. В Унгария месечният доход на обслужващите глобализацията банкови директори е 50-100 пъти по-голям от средната заплата. В различните части на Земята - от пустинята Чад през Индонезия до Гватемала - за своя 16-часов изморителен труд работниците в десетките хиляди предприятия изработват срещу мизерни заплати трикотажни изделия за пазарите на САЩ. Намиращата се край Джакарта обувна фабрика "Тонг Янг" предоставя работа на 8500 души срещу часова заплата от 22 цента!
Съгласно данни на Световната Банка през последното десетилетие броят на живущите (ако това е живот) с по един долар дневно продължава да расте. Днес на земята такива хора са 1,5 милиарда. Изключително е нараснало замърсяването на околната среда, на въздуха и водата. Държащите се като колонизатори транснационални компании прилагат в "колониите" такива технологии, каквито никога не биха се осмелили да изпробват в развитите страни. Замърсяването с химикали в Бопал (Индия) бе съпроводено от десетки хиляди жертви. В Нигерия дейността на "Шел" предизвиква ескалация на народното недоволство. Защитаващото интересите на транснационалните капитали нигерийското правителлство екзекутира известния писател Кен Саро-Вива, който се бореше в името на народа срещу замърсяващия околната среда добив на петрол от страна на "Шел".
Излезлият през 1993 г. албум на Робърт Плант "Съдбата на народите" е обвинителен акт срещу тези, които изоставиха 40 тона радиоактивни отпадъци и милиони снаряди с обеднен уран в пустинята след иракската война. Той е обвинителен акт и срещу онези, поради чиято безотговорност през 1978 г. от заседналият в близост до Англия танкер "Амоко Кадис" в морето се изляха 230 000 тона нефт, замърсявайки го по протежение на 300 километра. А през 1990 г. край бреговете на Аляска корабът "Валдес" на компанията "Ексон" се натъкна на плитчина и околните води и брегове бяха заляти от неимоверни количества нефт - плътният, черен дим на пламналият нефт скри дори и слънцето.
В Източна и Централна Европа опазването на околната среда също не е първа грижа на транснационалните гиганти. Преследвайки по-големи печалби, австралийската компания "Аурул" АД прилага в златните мини на Румъния технология, която е строго забранена в развития свят и която, чрез цианиди и тежки метали унищожи цялата фауна на река Тиса.
Ето защо, би било непростима грешка, да подминаваме с дигане на раменете, произвеждащите се в Сиатъл, Вашингтон, Прага или Давос протести срещу глобализацията. Те обаче и до ден днешен остават безрезултатни защото властниците на малките държави и в "Третия свят" са напълно зависими от финансовия капитал, МВФ и СБ. Великите сили разполагат там с позиции и лакеи, които им позволяват да вземат извънредни решения, преследвайки само собствените си интереси. Те подчиняват изцяло политиката , икономиката, и правната система на малките държави на печалбарството на мегакомпаниите.
Малките държави и страните от Третия свят могат да избегнат лихварското поробване и да поемат по възходящия път само ако се освободят от непосилното бреме на плащанията по дълговете. Нали под формата на лихви те вече са изплатили многократно заеми отпуснати на "техните" правителства! Понастоящем, за погасяването им се отделят 40-60% от експорта, с което се унищожава всяка възможност за развитие.
Стана очевидно че отварянето на пазарите не създава благоденствие с вълшебна пръчка, пазарната конкуренция в много случаи предопределя нищетата в бедните страни, защото фактическия монопол на транснационалните компании е подчертано антиконкурентен. Те налагат днес в световни мащаби онзи монопол от който по-рано са се ползвали само в собствените си страни. В малките страни те купуват финансово по-слабите предприятия или просто ги изместват от пазара. В Унгария бяха изкупени циментовите, хартиени, захарни и консервни фабрики след което веднага ги закриха. По-модерните технологически инсталации бяха демонтирани и по този начин се ликвидираха възможностите за повторното им пускане в експлоатация, а десетки хиляди души останаха безработни. Това беше изкупуване не на фабрики , а на пазари.
Затова в Унгария и в множество части на света глобализацията буди у все повече хора тревога и страх от подчинеността. Това не интересува транснационалните компании и добре платените им слуги. Парите са бездушни и неумолими. Те не зачитат подвластните им народи и страни. Интересът им към дадена страна се простира до получаването на данъчни преференции и реализирането на огромни печалби срещу нищожни заплати за евтината туземна работна ръка. Когато това свърши, те се изнасят в Китай или някъде другаде, където инвестициите им като златни кокошки, ще продължат да снасят златни яйца...
Поддръжниците на глобализма знаят безпогрешно, че за да бъде подчинен един народ не е достатъчно само икономическия разгром. Необходима е и духовна разруха. Те могат да завоюват територията и богатствата му, само ако народът е лишен от съпротивителни сили. Не трябва да им позволяваме да продължат да го обезсилват. Трябва да го имунизираме срещу глобализма, за да си възвърне мощта и да се заеме с решаването на икономическите си и социалните си проблеми в свободен съюз със свободните народи. Не трябва да забравяме, че възпитаваните в раболепие към Москва партийци в Източна и Централна Европа и техните превърнали се в компрадорски либерали наследници са си намерили вече нови господари в лицето на Вашингтон и Брюксел, а те няма да се откажат от мръсните услуги на толкова верни слуги. За приобщаването на последните към "ценностите" на глобализма важна роля играе фондацията "Отворено общество" на Сорос. Твърди се, че несметните количества пари с които този Троянски кон на Вашингтон разполага произлизат от официални американски източници. За САЩ е далеч по-изгодно и по-евтино да се възползват от мрежата на Сорос при улова на източноевропейски шарани, отколкото ако това го правеше открито Държавния Департамент и не дай бог - Пентагона.Така, че стремежите на тъй наречените "Отворено общество" и на глобализаторите съвпадат в много отношения.
Учредявайки всевъзможни секти и разпространявайки глобалната идеология, те упорстват в извоюването на бракосъчетаването на хомосексуалните двойки и други подобни "права и свободи". И ако не съумеят по подобен начин да разклатят нравствените устои на народа и да ликвидират съпротивата му, тогава "филантропската мисия" се поверява на "рейнджърите" на глобализма.
За постигането на тези цели са добри всички средства и съюзници. Сорос, например е готов да се впусне на лов за голямата руска мечка в съдружие с "крале на бизнеса" като Борис Березовски над когото висят не малко дела за убийства, бандитизъм, грабежи и злоупотреби... Че целта оправдава средствата, се вижда и от това, че навсякъде в Източна Централна Европа ръководствата на фондацията първоначално са били съставяни от въодушевени маркс-ленинисти, по-късно от разочаровани ревизионисти, а днес вече - от ... либерали.Както е казал един мъдрец: "Както и да мътиш водата, крайният продукт от обмяната на веществата винаги изплува отгоре". Характерно за "отвореността" на това почтено общество е че тя продължава дотогава, докато не срещне някого, който не е съгласен с него, тогава "троянския кон" незабавно се затваря. Радостното е, че въпреки тлъстите заплати, които Сорос плаща на най-верните си поддръжници (в Унгария те са платени с по 1500 долара месечно, необлагаеми!) "Отвореното общество" среща все по-голяма съпротива.
Народът забавя, но не забравя!

Петер Юхас
в-к "Свободна мисъл", ноември 2002