"Илиада" или зад кулисите на източноевропейския бизнес и политика



Месец март минава под знака на убийството на така наречения президент на така наречената МГ-корпорейшън - Илия Павлов. Ако се измерят времето, пространството или колоните, които медиите посвещават на събитието ще се установи, че тази своеобразна нашенска "Илия-да" отнема повече место, мастило и внимание, отколкото войната в Близкия Изток. Иначе качеството на анализите на двете несъизмерими събития е едно и също - анално. И причината е не толкова в интелектуалната немощ на батальоните от "анализатори", политолози, социолози, икономисти и журналисти, колкото в тяхната специфична роля, продажност и стриктно спазване "правилата на играта" в кулоарите на "Четвъртата власт".
В капиталистическата "цивилизация" тази власт дойде на смяна на Църквата и се превърна в един от най-важните корпуси на "десантните части за бързо реагиране". Нейните писци, лъжци и "рейнджъри", които се ползват и с ореола на интелектуалци, са платени скъпо и прескъпо, за да мамят, дезориентират, дезинформират и манипулират лековерната публика. Бюджетите на модернизираните бригади на "четвъртата власт" едва ли отстъпват на разходите за дивизиите на Пентагона и останалите м-ва на войната. В унисон с интересите и целите на другите власти, те префасонират така нар. обществено мнение като го превръщат, наред със солдатите и жандармите, в една от главните опори на нашето, "най-добро от всички възможни общества". Така, с помощта на Гутенберг, електрониката и сателитите, те се оказват безкрайно по-мощни, по-активни, изобретателни, ефикасни и ...вредни от поповете на Средновековието.
В случая с "Илия-адата", наемниците на "Четвъртата власт" отново (добре или зле е друг въпрос) изиграха ролята на укриватели на истината и съучастници на престъпниците. Те провъзгласиха поредният застрелян мафиот за едва ли не "най-великия син на майка България", за "осмия богаташ в листата на източноевропейските"... гангстери и както се изрази "социалния президент Георги Първанов: за "един от най-големите представители на българското предприемачество, който ще останел в паметта на всички свои сънародници и чуждестранни партньори с неуморимия си дух и енергия..." Не останаха назад с хвалбите, сълзите и съболезнованията си и неговите разноцветни политически приятели - от БСП и ДПС до м-р председателя на БГ- корпорация г-н Сакскобурготов. Само публичните жени и мъже от СДС се опитаха да скрият като срамна болест финансовите си връзки с убития "мултак", забравяйки, че точно техния президент Петър Стоянов го бе поканил на клетвата си пред Народното Събрание с още 300 представители на родния "елит". Тогава, още живият Илия Павлов бе възкликнал пред медиите: "Победихме!"
В интерес на истината, всички сменящи се в кадрила на властта правителства, партии и коалиции през годините на демокрацията бяха финансирани от касите на Мулти Груп (МГ). До такава степен, че изчезналата в САЩ г-жа Ренета Инджова ги номерираше като поредни правителства на Мулти Груп. Същото може да се каже и за "спонсорираните" културтрегери и духовници воглаве с патриката Максим, които присъстваха на опелото на покойния й президент в църквата "Света Неделя" в пълен състав, наред с министри, депутати, охранители, застрахователи и прочее... "възрожденци на националния капитал".
За какво става дума всъщност? Какво се крие зад целия този мизансцен? Мисля, че би трябвало да стане реч за нещо, за което всички мълчат: За МАФИЯТА, която партийните номенклатурчици и "братски полицейски служби", заедно с военнопромишлените комплекси, търговците и ексдипломатите от бившия "соц-лагер начело с великия СССР" образуваха върху развалините и останките на СИВ и Варшавския пакт. Вече самото посочване на "строй-материала" и мащабите на "мероприятието", би трябвало да ни подсетят, че кръстниците на Коза Ностра, на чикагските гангстери или японските им и китайски колеги са истински пеленачета или най-много дечица от църковен хор в сравнение с шефовете на организираната престъпност, за която отваряме дума. Ето защо, да се мисли, че едно борче, па било то в началото на кариерата си зет на бившия шеф на Трето управление на бившата ДС - о.з. генерал Чергиланов, може да бъде организатор на доминиращия клан в българския филиал на тази мафия, е смешно. Президентът на МГ-корпорейшън бе само едно от нейните подставени лица. Подставено начело на една от локалните й групировки в навечерието на нейната мутация от държавно- в частно-капиталистическа. Останалото - продал трабанта си, събрали се 7 души и всеки дал по 500 лева или баща му отделил част от спестяванията си - са приказки на Шехеразада, целящи замитане на следите или несполучливи опити... "на крокодила да откъсне опашката си".
Едно от питанията (което и в миналото мнозина задаваха за тогавашния капо Тодор Живков) е защо наставниците от Москва са се спрели на него? Могат да бъдат предложени различни хипотези. Една от тях, предвид борческото му минало е, за да издържи на "следователските" хватки като боксов чувал в случай, че нещата излязат от контрол и се наложи да се отговаря на нежурналистически въпроси. Друга е "избраникът" да послужи за мишена "когато му дойде времето", както това се "случи" на 7 март т.г. Сигурно има и трета, и четвърта версии. Но по интересни са въпросите защо подставеното лице бе убито и то именно сега и кой нареди да го очистят? Данните, които достигат до нас, не са много, но все пак, ако ги подредим, пред нас ще се разкрие следния пъзел:
Колкото и гениални да са били замисълът и операциите за превръщане на интернационалния държвен капитализъм в транснационален, частен, мафиотски, където "моралнополтическото единство" между гангстерите и разпределянето на печалби според местото им в йерархията ще се регулират с помощта на "силови групировки", изградени от "мутрите" на бивши офицери от спец-службите, борци, щангисти, хайдучаги и прочее субпродукти на "зрелия социализъм", като всеки човешки замисъл и неговата реализация, се оказаха смъртни и тленни. Грандиозната сграда започна да се пропуква от основите към стените и капандурата преди още строежът й да е завършен. И кръстниците, и подставените им лица с течение на времето започнаха да гледат на поверените им пари, връзки, имущества, активи и капитали като на свои собствени - резултат на собствения им организаторски и финансов гений. Те забравиха как, при какви условия и обстоятелства и с чия помощ бяха станали възможни трупанията или по-скоро прехвърлянията на милиардни състояния от държавните фондове и резерви на частни групировки и лица...
От друга страна, интеграцията и изискванията на глобалния пазар ги поставиха в контакт и общи операции с правнуците на бароните-разбойници, които в САЩ бяха изминали техните пътища към богатствата още преди 100-150 години, поради което съотношението на силите се оказа изцяло в полза на последните. Тогава, като че ли, в главите на такива като президента на МГ-корпорейшън или на неговите "съратници" и "съветници" се е зародила "предателската" мисъл да сменят чорбаджиите, местожителството и гражданството си, за да могат да увеличат доходите си от заплати и проценти върху оборота. Ако например, московските другари-господари са им определили 2-3% плюс представителните, предавайки контролния пакет на внуците и правнуците на бароните-разбойници, те са се надявали, че ще могат да разчитат на 20-30%.
Речено-сторено. Така, най-напред "мацката", децата и "самият" президент, после сестрата, а накрая и бащата с двата бабалъка стават американски граждани. Активите и компаниите на МГ започват да се прехвърлят в САЩ. След това в управителните им съвети и "бордове на директорите" навлизат американци, германци и други мултинационални "мениджъри". И като че ли "гениалната" стратегия е отново на път да се окаже "мулти" печеливша. Но, тогава именно в схемата се появява засечка. Почувствали се измамени и предадени, старите господари усещат, а сигурно получават и "класифицирана" информация, че по примера на МГ, източните клонове и кланове могат да се "източат" и превърнат в празни каси или, което е още по-лошо - с "решаващата и безкористна помощ" на военните бази в Бургас и другите точки на Балканите - в предмостия на транснационалните банди на американските внуци и правнуци. Тогава навярно, "на най-високо ниво", е била решена съдбата на нещастния бивш борец и настоящ "най-голям представител на българското предприемачество". И понеже връзката е права и обратна, явно Илия Павлов е научил за произнесената от "Центъра" присъда и е драскал като коте в ботуш, за да се срещне с гостуващия бивш чекист и настоящ президент на Руската "Федерация" - Путин на чийто прием, казват, МГ-президента отишъл с... чужда покана. Останалото е известно... още през нощта на убийството, в едно от късните телевизионни предавания, в които "водещите" дават думата и на публиката, порядъчно пийнал гражданин изрази едно потулвано мнение и съмнение: "Путин дойде - Илия Павлов си замина..." А в лаконичното антрефиле от 9 /девет/реда под заглавие "ПУТИН ДАВА РАМО НА "ЛУКОЙЛ", сбутано в долния ляв ъгъл на 8 стр. на в-к "Труд" от 15 март т.г., можеше да се прочете следното многозначително съобщение: "По поръчение на руския президент Владимир Путин "ЛУКОЙЛ", която има най-големи интереси в България, е координатор и организира среща с нефтени компании" - заяви пред БНР Валентин Церовски, замолен да коментира отношението на Москва към нефтопровода Бургас-Александруполис... Според министър Церовси не можело да се говори, че спорът между "ЛУКОЙЛ" и "Ем Джи"(т.е. МГ на отстреляния Илия Павлов) е решен в полза на руснаците... "Нямам представа за какъв спор става дума" - измънкал г-н м-рът от кабинета Сакскобурготов...
Едно време Сталин казваше "Няма човек, няма спор..." Остава да се проследи с цялото подобаващо внимание, дали погребението в манастира край Арбанаси поставя точка на "споровете" за източноевропейската баница или е само първата "лястовица" и предвестник на конвейрните погребения на президенти, министър-председатели и прочее подставени лица на "националните капитали" и ... "идеали".

Георги КОНСТАНТИНОВ
Март 2003