Килифаревското народно въстание и Килифаревската чета


На 9 юни 1923 г. в София е извършен военен преврат, който отстранява от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски. Превратът е извършен от група офицери от Военния съюз и партията Демократически сговор (наричана по често от гражданите "Черен блок"), със знанието и одобрението на цар Борис ІІІ и имащи пълната подкрепа от страна на опозиционните буржоазни партии и групи на ВМРО.
Преврата в с. Килифарево е обявен на същия ден. Под дулата на пушките и картечниците, е разтурен комунистическият общински съвет, и заменен от тричленна комисия на новата власт на Демократическия сговор. Обявена е и обща мобилизация за няколко набора от мъжкото население на селото.
След като научават за създалото се положение, още същата вечер анархистическата група в Килифарево прави тайно събрание, на което се взема решение, на следващия ден да бъде организиран протестен митинг, който ако може да прерасне във въоръжен бунт. За целта са изпратени куриери, които да осъществят връзка с анархистическите групи от съседните села.
По същото време подобни събрания правят и местната комунистическа организация, и местната земеделската дружба. Решенията, който взимат са подобни на тези които са взети на събранието на анархистите. Стига се до взаимно съгласие и единодействие между организациите (Това няма нищо общо с прокламираната от комунистите, по-късно идея за Единен фронт.)
На 10 юни сутринта в центъра на Килифарево се провежда голям митинг против мобилизацията, на който присъстват анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни. На митинга е принуден да говори председателят на новата тричленна комисия на Сговора, Милко Сираков. С мънкане и запъване се опитва да обясни на разгневените селяни, че той и тричленката нямат нищо общо с предстоящата мобилизация. От множеството му съобщават, че комисията на Сговора е свалена и комунистическия общински съвет възобновява своята работа. След изказването на няколко комунистически оратори, на трибуната се качва анархистът Георги С. Попов, който директно призовава населението на Килифарево да въстане и с оръжие в ръце да се бори срещу потисниците. Той се обръща към насъбралото се множество с думите: "…До кога ще служим за клещи в ръцете на нашите врагове? Доста сме мрели по бойните полета за чужди интереси. Нека пипнем пушките и ако ще мрем, да измрем, защитавайки своите огнища, своите семейства, себе си…" След неговата реч бунтът е обявен и група въоръжени въстаници се отправят към местността "Мочура", който е обявен за сборен пункт на бунтовническите сили. Там се съсредоточават около 120 въоръжени въстаници от Килифарево. След като в местността пристигат и въоръжени въстаници от съседните села Дебелец (60-70 души), Ялово и Плаково (20-30 души) е учреден специален Военен съвет (в състав: комуниста Трифон Саралиев, анархистите Георги С. Попов, Никола Пенев /Пенски/ и др.), който да организира бунтовническите действия и отбраната на Килифарево. В самото Килифарево, пък е създаден Революционен съвет от анархисти, комунисти и земеделци, който да представлява разбунтувано население на селото. Същия ден избухват вълнения срещу новата власт и в още двадесетина по-малки селища в района. Въоръжени селяни от тях се присъединяват към въстаниците в местността "Мочура".
На 11 юни голяма група въстаници нападат и превземат град Дряново. В града е създаден Революционен съвет, който категорично отхвърля новата власт на превратаджиите. На 12 юни въстаналите селяни водят тежки боеве срещу войска и полиция на влаковата спирка Ганчовец , гара Соколово и в местността "Мочура". По време на сраженията е убит члена на Военния съвет, комуниста Трифон Саралиев. Падат убити и десетки въстаници. Престрелки се водят и по улиците на Килифарево. Слабо въоръжените селяни са принудени да се изтеглят пред настъпващата многочислена и добре въоръжена войска. Последни в селото остават четирима въстаници водени от анархиста Димитър Бълхов, които след като напускат позицията си край оградата на гробищата, задържат врага докато изчакват пристигналите от съседното село Дебелец разбунтували се селяни да се изтеглят в посока с. Ялово, където се укриват. На 13 юни в Килифарево пристигат артилерийски части, които обстрелват последните позиции на въстаниците в местностите "Усойната" и "Бутора".
През следващите няколко дни въстанието е потушено с нечувана жестокост. Десетки невинни хора са избити и стотици са арестувани. Опожарени и разграбени са много Килифаревски къщи.
На 13 юни 1923 г. непосредствено след разгрома на въстанието е създадена Килифаревската чета, която действа до май 1925 г. Тя е създадена от въстаници от селата Килифарево, Дебелец, Лясковец и др, които са оцелели и останали в нелегалност след разгрома на въстанието. За по-добро взаимодействие с местното население и за снабдяване с провизии, храна и оръжие четата изгражда много гъвкава структура. Нейният състав в продължение на годините варира от около 10-20 души. При по сериозни ситуации броят им нараства до 30 човека. Много често основния състав на четата е намалявал до 4-5 човека, докато другите разделени по двойки и тройки са обикаляли по селата, по изпълнение на своите задачи. Килифаревската чета няма избран от нея официален командир, който еднолично да взема решенията (това е характерно за всички анархистически чети). Решенията са се взимали при общи обсъждания между всички четници. И въпреки това, много четници в своите разкази по-късно твърдят, че с най-голям авторитет се е ползвал Георги С. Попов. Като цяло политическите идеи в четата са различни. Основния и състав е предимно от анархисти (36 на брой), който твърдо се противопоставят на създаването на единен фронт с комунистите. Болшинството от четниците вярват, че единодействието трябва да се извършва на местно ниво, без да има нужда от централно ръководство (и то комунистическо!!!), което да "спуска отгоре директиви". Единствените анархисти в Килифаревската чета, които застъпват тезата за създаването на Единен фронт са Георги Шейтанов и Желю Грозев. Има сведения, че през 1923 г. непосредствено преди избухването на Септемврийското въстание Шейтанов и Грозев пристигат в четата за да агитират за създаване на Единен фронт, като предлагат и 50 хил. лева. Братя Бълхови и Георги С. Попов възмутено отхвърлят това предложение и връщат парите. По-късно тези пари са предадени на Гео Милев за издаването на списание "Пламък". Шейтанов и Грозев напускат четата и се присъединяват към нея чак през лятото на 1924 г. В Килифаревската чета има и няколко комунисти (8 на брой), както и един земеделец, един представител на ВМРО и един, който се обявява за нихилист.
Първата и въоръжена акция е още същия ден (13 юни), когато Георги С. Попов и още седем въоръжени четници нападат общината на с. Радковци (Великотърновско) и изземват от там няколко пушки, няколко сандъка с патрони и две бомби. На 17 септември четниците Георги С. Попов и Тотю Саралиев ликвидират кмета на с. Джуровци (Тревненско). На 22-23 септември непосредствено преди избухването на Септемврийското въстание в местността "Сипани камъне" се провежда съвместно събрание на Килифаревската комунистическа организация и Килифаревската чета. Тук отново Георги С. Попов и братята Димитър и Дончо Бълхови се противопоставят на идеята за единен фронт под ръководството на комунистите.
По време на въстанието четата организира акция по завземане на гара Соколово. След сражение с полицията, гарата е в ръцете на четниците. На задържаните ж.п. работници и пътници Георги С. Попов произнася кратка реч. Преди да си тръгнат четниците прекъсват телеграфния и телефонния кабел, както и самата ж.п линия. Движението по това трасе е преустановено за повече от 30 часа.
На 31 януари 1924 г. след предателство край с. Плаково обкръжен от полицията, след престрелка се самоубива Георги С. Попов. След неговата смърт полицаите жестоко се гаврят с трупа му.
На 11 август същата година група четници от Килифаревската чета успяват да ликвидират двама стражари участвали в гаврата с трупа на Попов. Убит е и пазача на "Банка съединени индустрии". Още в началото на лятото на 1924 г. Килифаревската чета организира бягството от затвора на известния килифаревски анархист и деен участник във въстнаието от юни 1923 г. - Стефан Парасков /Станчо/.
През октомври 1924 г. група четници при опит да ликвидират секретар-бирника на с. Косарка убиват погрешка кмета на същото село. На 11 ноември 1924 г. в местността "Св. гора" край Килифарево, четата ликвидира агент-провокатора Трифон Илиев, по прякор Тунката. През пролетта на 1925 г. малка група четници извършват експроприация на кожарски магазин във Велико Търново и обир на пощата в Павликени.
След Априлските събития 1925 г. четата се събира за последен път и след престрелка с полицията и контрачети верни на властта се разпръсква. Ето как четникът Петър Букурещлиев описва тези събития:
"След атентата в "Света Неделя" ние трябваше да напуснем Горнооряховско и се събрахме с другите нелегални над Килифарево. Бяхме дванадесет души: Шейтанов, Желю Грозев, братя Бълхови, Мариола Сиракова, Надя Попова, Стоян Златарев /Синко/, Моско Рашев, Тодор Матров, Иван Чокоев, Васил Калчев и аз. Бяхме близо до махала Урвата. Там оставихме Надя Попова, защото беше тежко болна. Изпратихме мелничаря дядо Кольо за провизии в селото. Бакалинът, от когото купил 16 кутии цигари с различно качество се усъмнил. И полицията не закъсня да влезе в дирите ни. Недалеч от гората се появи цивилен полицай, облечен в мушама. Шейтанов застана зад воденичната вада и откри огън по полицая, давайки ни знак да се оттеглиме. Видях Мариола да прави опит да се самоубие. Възпрях я. Контрачетата стреляше усилено, куршумите свистяха над главите ни. Оттеглянето ставаше бавно, защото Мариола започна да куца и трябваше да я носим на ръце. За щастие скоро и мина и тръгна нормално.
Невредими се отправихме към Предела на Стара планина…Провизиите ни се изчерпваха. Минахме Борущица и се отбихме в една овчарска колиба. Там нямаше никакъв човек. Хранихме се с царевица, която намерихме там. Преди да стигнем колибата на дядо Цуцу заваля пороен дъжд. Заблудихме се и дълго се лутахме, та силно се измокрихме. Капнали бяхме от умора…Бяхме вече 15 души…решихме да се разделим на групи по 2-3 за по-лесно снабдяване и придвижване. Първи се отделиха Стоян Златарев и Васил Калчев… Голямата група остана с намерение да се върне обратно към Търновско и Горнооряховско."
След последното разделяне на четата много от четниците са заловени или загиват при сражения с полицията и агенти на Обществена безопасност. При престрелки с представителите на властта загиват Синко и Моско Рашев, Шейтанов и Мариола Сиракова са заловени по-късно убити, без съд и присъда. Тодор Матров е заловен, отведен в Търновските казарми, където е брутално убит, а трупът му е изхвърлен в река Янтра. Голяма част от четниците, които оцеляват, след като известно време се укриват, успяват да напуснат България.
В заключение, само като факт може да бъде споменато, че през Килифаревската чета са преминали хора като: известния анархист, поет и публицист Георги Шейтанов, издателя на вестниците "Поглед" и "Ехо" Васил Калчев, автора на първия пролетарски роман "Блуждение" Богдан Ацев и др.

* Пълният текст на статията, включващ кратки биографии на участниците в четата, ше излезе на книга.