МОЖЕМ ЛИ ДА СЕ СЪРДИМ НА Г-Н ЛАМБОВСКИ


(по повод статията му “Без Бог, без господар!?”)

Журналистът от в-к “Сега” Бойко Ламбовски телефонира и ми съобщи, че редакцията на вестника най-после му е разрешила да се заеме с вълнуващата го тема - АНАРХИЗМЪТ. Той попита готов ли съм заедно с други идейни приятели да участваме в разговор, от който да извлече необходимите му сведения. Г-н Ламбовски беше откровен да ни каже, че няма да пише рекламна статия, но няма да направи и карикатура. Отговорих, че може да прави всичко което поиска - ние сме за свободата на мненията - но доколкото ни ангажира в написаното, поставяме едно-единствено условие: да цитира точно казаното, след което е свободен да го коментира, опонира или манипулира, както пожелае (или му е поръчано).
У дома, където протече разговора, г-н Ламбовски добави, че симпатизира на анархизма, доколкото самият той, руски възпитаник, се счита за последовател на Лев Толстой, идеологът на несъпротивляващия се на злото анархизъм.
След като установихме така да се каже допирните идейни точки, проведохме двучасов разговор без магнетофон. По негово желание, г-н Ламбовски си водеше записки, а аз бях принуден да говоря бавно, на места да диктувам и изчаквам записването в блокнота на съответните мнения, мисли, цитати, изложения на исторически факти или възражения, които са го впечатлили и смяташе да използва в статията си. За времето на нашия двучасов разговор, макар и “методичен, целенасочен и обстоятелствен”, се казаха неща, с които по собствените му думи, може да се напишат десет статии, но понеже отпуснатото място не му позволява, ще се ограничи върху най-същественото. Г-н Ламбовски поиска да има за публикацията си мнението и на други анархисти, поради което го улесних в установяването на контакти с наши млади приятели. На раздяла му дадох няколко книжки, от които при желание и време можеше да разшири погледа си по някои интересуващи го въпроси. Същевременно го предупредих да не се удивлява, ако констатира различие в оценките на ситуацията у нас и в света, в интерпретациите и аргументациите на тезите на анархизма - една от най-богатите идеологии, които човечеството е създало в своите търсения на път към свободата, равенството и братството между хората. Ние разглеждаме това разнообразие на идеи като богатство на доктрината и с еднакво право на съществуване и изказ, още повече, че при нас няма йерархия, “класици”, вождове, лидери, председатели, нито “царе, папи, патриарси”, поради, което, може би, някои отъждествяват анархията с хаоса. Поясних, че това, което ни обединява са:
I. Няколко фундаментални принципа:
1) АНТИДЪРЖАВНОСТ - на първо място абсолютна враждебност спрямо диктатурата, но и срещу демокрацията като форма на държавата, с нейните институции, партии, парламентаризъм, паразитизъм, политика, армия, полицейщина, съд, затвори и т.н.
2) АНТИКАПИТАЛИЗЪМ, т.е. против частната собственост, наемния труд, капитала, експлоатацията и естествено, против трудовия, стоков, финансов и прочее пазар, с чиито механизми се реализира последната. Но, заедно с това, пълно отхвърляне и на ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ, който и днес все още, едни наричат “социализъм”, а други “тоталитаризъм” или “командна система”.
3) АНТИКЛЕРИКАЛИЗЪМ - атеизъм и враждебност срещу религиите с техните храмове и клир, но също и срещу модерните попове от медиите.
4) АНТИИМПЕРИАЛИЗЪМ, антиглобализъм, антиколониализъм под каквато и да е форма, включително “съветската”.
II. И една позитивна програма, в която са формулирани целите на нашата дейност: анархокомунизъм и обединение на човечеството върху принципите на федерализма или както казваше Хр.Ботев - “като братски съюз на народите” с оглед грандиозните задачи, сред които не на последно място - очовечаването на “политическите животни” и на Космоса.
Накрая го замолих да не превръща статията си в сензационно четиво и да не спира изобщо върху моята личност, именно, за да се избегне рекламния или приключенски и рокамболов стил. В два телефонни разговора отговорих на допълнителни въпроси, възникнали при работата му, с оглед осветляването на неясни моменти.
След всичко това, се появи статията на г-н Ламбовски върху цели две страници (15 и 16) в броя на в-к “Сега” от 07.02.2004 г. Трудно е да кажем, че сме очаровани. В нея, като премълчава най-съществените моменти от разговора ни, изважда отделни фрази от контекста им или ги селекционира преднамерено, автора на “Без Бог, без Господар!?” пише:
а) че “анархистите са от полза само на онези, които искат власт, ама още нямат”;
б) че “анархистите най се плашат от манипулация”;
в) “смътно подозираме, че най-съкровенното желание на анархистите е да чупят витрини и евентуално...глави”;
г) че “анархистите като цяло и Константинов в частност, са близко до възгледите не на Ленин, а на Троцки”.
(Последното е написано след като съм му обяснил, че идеята за Световната революция датира още от 18-ти век. Тя е прокламирана по време на Великата Френска Революция от гилотинираният от Робеспиер наш предтеча - Анахарзис Клоотц. След него, всички анархисти, като се започне с Прудон и Бакунин, живяли и се борили 60-70 години преди Троцки, и се стигне до нас, всички ние сме привърженици на перманентната интернационална социална революция, защото, социализмът, анархизмът или комунизмът - трите понятия са идентични - не могат да бъдат “построени в една отделно взета страна”, напр. в т.нар. СССР, както “учеше” Йосиф Джугашвили-Сталин и още по-малко в едно село - Правец или в едно отделно взето... семейство, което беше запазена марка на разстреляната фамилия Чаушеску, която от турскорумънски език се превежда като семейство... Фелдфебелови.)
д) Проблемът за пазара и унищожението му, поради обемистост, не може да бъде разгледан тук, но той е третиран в книгата ми “Края на Държавата и Капитала”, която му подарих заедно с други и откъдето, при добро желание, г-н Ламбовски би могъл да разбере, че краят му не е мотивиран само със семейните и индиански илюстрации на антипазарното и антикапиталистическо общество! Примерът, който той ни сочи с вземанията и даванията между “красивата половинка с нейните ласки и младост”, шибаща се със “стария и плешив богаташ” срещу “автомобили, бижута, курорти и мангизи”, е по-скоро от сферата на проституцията в каквато “пазарното стопанство” превръща всичко, включая любовта и отношенията между половете...
е) Не се изисква огромен мозъчен коефициент също, за да се разбере, че докато не е осъществен идеалът на граф Анри дьо Сен-Симон за “труд според способностите и получаване на блага според нуждите”, едно от най-мощните средства във “войната с корупцията”, която на думи всички (и Петканов compris) искат да водят, а именно равенство във възнагражденията за всички (лекари, министри, метачи, програмисти и т.н.), както и за морализирането на обществото, което иначе ще прогние необратимо, ще се вмирише окончателно и тогава, вместо “края на историята”, ще настъпи... краят на човешкия род в някой грандиозен исторически екарисаж...
ж) Накрая, г-н Ламбовски би разбрал още, че не ръся “настолни цитати-тандеми”, а го насочвам най-добронамерено към действителната история, същност и “победа” на капитализма, върху която са изписани не томове, а тонове книги, сред които и “Капиталът” на Маркс.
И други истини би могло да бъдат разбрани, но за това се иска да си журналист, който е готов на жертви за тях, а не клозетен плъх ала петьоблъсковци, тошотошевци, кеворкяновци и др. звезди на “нашата окаяна журналистика”, както казваше анархистът Ботев...
Длъжни сме обаче да признаем, че не можем да се сърдим на г-н Ламбовски. Той е войник на “Четвъртата власт” и заедно със своите литературни фелдфебели и цензори, е винтче от пропагандна машина, която изпълнява добре дефинирани функции, преследвани цели, които са антипод на нашите и решава задачи, описани в ред книги на нашия американски приятел Чомски, в които разобличава манипулациите на медиите под контрола на капитала и властта.
Ако трябва да се сърдим някому, то може би, е на себе си, защото или още не сме разбрали същността на “Четвъртата власт”, или наивно продължаваме да се надяваме, че в редовете на наемната и армия можем да срещнем мерценери, които са съхранили своята почтеност, обективност, истинолюбивост. Такива или ги уволняват, или им залепят банкнота на устата, или ги убиват, смятайки че проблемите изчезват с... премахването на човека.
А кой знае? Може би, един ден г-н Ламбовски сам ще проумее защо искаме да премахнем пазара и наемния труд? Може би ще му се прииска да няма пазар, на който той е длъжен да продава себе си и перото си, за да не гладуват и синът му и семейството му? Може би ще пожелае да бъде свободен труженик, чийто изследователски, творчески и свободен труд зависи само от собствените му способности, склонности и воля? И тогава сам ще премахне въпросителната, която днес поставя в нашия девиз - БЕЗ БОГ, БЕЗ ГОСПОДАР!
Ще кажете - напразни маниловски мечти... А защо? Нали в крайна сметка, нашата надежда е в това, че рано или късно наемните роби ще осъзнаят и отхвърлят своето робство, ще поискат да се еманципират, да станат свободни хора и да захвърлят на боклука на историята идолите, на които днес се кланят и господарите, пред които треперят и превиват гръб.
Г.Константинов