Четвъртата световна война започна

От 1994 г. насам в Мексиканският щат Чиапас продължава въоръжената съпротива на сапатистите, обединени в Сапатистка армия за национално освобождение (Ejerito Zapatista Liberacion Nacional - EZLN). Потомците на древните маи издигнаха знамето на борбата против глобализацията, капитализма, против нищетата и безправието. От дебрите на Лакандонската джунга до нас достигна оргиналния анализ на съвременния свят написан от лицето на сапатисткото движение, превърналия се в легенда Субкоманданте Маркос - "Четвъртата световна война започна".

Фрагмент 1
Концентрацията на богатства и разпределението на бедността

Фигура 1 (има вид на паричен знак)
В продължителната човешка история са били предлагани немалко абсурдни концепции за развитието на световния ред. При връчването на наградите за "абсурдна концепция" първия претендент, който ще бъде награден е неолиберализма. Неговата идея за "разпределението" на богатствата е абсурдно двойнствена - при нея ние наблюдаваме концентрация на огромни количества богатства в единици и нуждата от тях от милиони други хора. Несправедливостта и неравенството се явяват като главни отличителни белези на съвременното общество. На Земята в момента живеят около 5 милиарда души население, от тях около 500 милиона живеят в разкош и охолство, докато другите 4,5 милиарда страдат от бедност. Богатите компенсират своето числено малцинство за сметка на своите милиарди. Годишните доходи на 358-те известни доларови милиардери се равнява на годишния доход на половината от бедното население на планетата (приблизително около 2,6 милиарда души).
Успехите на крупните транснационални корпорации обаче не гарантират бъдещ висок икономически растеж на развитите страни. Напротив, колкото повече се обогатяват гигантските компании, толкова по остра ще става бедността в страните считащи себе си за развити. Пропастта между богати и бедни е огромна, и ние не виждаме никакво изглаждане на социалните различия между хората - напротив те все повече се изострят.
Този паричен знак, който вие сте нарисували е сам по себе си символ на световната икономическа власт. Сега го защриховайте със зеления цвят на долара. Не обръщайте внимание на неприятния мирис, който се разнася от него. Това е просто природния аромат на мизерия, пот и кръв.

Фрагмент 2
Глобализация на експлоатацията

Фигура 2 (представлява триъгълник)
Една от основните заблуди на неолиберализма се състои в това, че икономическия растеж на предприятията води до съвършено разпределяне на благата и заетостта. Това не е така. Точно, както когато властта на краля се усили, тя не води до усилване на властта на неговите подчинени (точно обратното), така и абсолютизмът на финансовия капитал не подобрява справедливото разпределяне на богатствата и не създава нови работни места. Структурните последствия от икономическия растеж на предприятията се явяват: бедност, безработица и социална незащитеност.
В периода на 60-те и 70-те години числото на бедните хора (към това число Световната банка отнася хората разполагащи с по-малко от 1 долар на ден) възлизаше на 200 милиона души. В началото на 90-те години цифрата нарасна на 2 милиарда.
Бедните и обедняващите хора се увеличиха, богатите и забогатяващите намаляха - това е нагледният урок от първия фрагмент на нашата главоблъсканица. До този нелеп резултат достигна световната капиталистическа система опитвайки се да "модернизира" производството, стокооборота и потреблението. Новата техническа революция (компютърна), както и новата политическа революция (мегаполиси израстващи върху развалините на различни национални култури) упорито влекат след себе си новата СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ, която основно ще пренареди социалните сили и роли.
Икономически активното население на Земята, което беше 1,38 милиарда през 1960 г. нарасна на 2,37 милиарда през 1990 г. Все повече трудоспособни хора благодарение на новия световен ред са натикани в определени за тях ниши и голяма част от основните функции са им иззети (при някои въобще липсват, в случаите с безработните и социално незащитените).
Структурата на заетостта на икономически активното население на света за последните 20 години на ХХ век претърпя радикални изменения. Заетостта в селскостопанския и риболовния сектор спадна от 22% през 1970 г. на 12% през 1990 г.; заетостта в промишлените отрасли спадна от 25 до 22%; в сферата на услугите от 56 до 42%. В развиващите се страни заетостта в сферата на обслужването от 40% през 1917 г. се увеличи на 57% през 1990 г., а в това време селскостопанския и риболовния сектор е спаднал от 39% на 15%. (2)
Все повече и повече наемни работници ориентират дейността си извън производствената сфера. Така системата започва да действа като някой мега-предприемач, за който Световния пазар се явява едно предприятие управлявано чрез "съвременни" методи.
Но неолибералната съвременност в много скоро време ще започне да напомня за мрачния период на натрупване на капитала или на утопичното "царство на разума". Навсякъде капиталистическото производство продължава усилено да използва детския труд. От 1,15 милиарда деца по света, по последни данни около 100 милиона нямат покрив над главите си, а 200 милиона работят (през 2000 година този брой нарасна двойно). Само в Азия 146 милиона деца работят в промишлените предприятия. В северните страни стотици хиляди деца работят за да подпомогнат семейния доход или поради някакви други причини. Множество деца са заети в сферата на развлекателната индустрия: по данни на ООН всяка година около милион деца попадат в клоаката на детската проституция.
Безработицата и социалната незащитеност на милиони трудещи се по света е реалност, която може да бъде съхранена още дълго време. В страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие безработицата нарасна от 3,8% през 1966 на 6,3% през 1990 г. В Европа по официални данни общия процент варира от 2,2 до 6,4%. Глобалният пазар унищожава с бързи темпове малките и средни предприятия. С изчезването на малките и регионални пазари тези предприятия се лишават от закрила, и те не могат да издържат на конкуренцията на транснационалните чудовища. В резултат на това милиони наемни работници остават без работа. Ето още една нелепост на неолиберализма: няма нови работни места, а производството нараства - ООН говори за "ръст в отсъствието на заетост".
Но това не е всичко. Работещите са принудени да се съгласяват с нестабилни и неудовлетворяващи ги условия. В резултат на това имаме: нарастваща социална незащитеност, дълги работни дни и ниски заплати. Това са последствията от глобализацията и бурното развитие на сферата на услугите.
В резултат на всичко това се получава един своеобразен излишък: излишни хора, ненужни на новите световни порядки, такива които не произвеждат достатъчно и нямат отпуснат достатъчно голям кредит от банките. Възможно е и те да изпаднат зад борда. Всеки ден финансовите пазари налагат свои собствени закони на правителствата. Те пък ги налагат на ненужните вече граждани. Но в заключение можем да кажем, че ИЗЛИШНИТЕ ХОРА ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
В резултат на всичко това се получи фигура напомняща на триъгълник, която представлява пирамидата на световната експлоатация.

Фрагмент 3
Миграцията. Кошмарът на скитането

Фигура 3 (представлява кръг)
Вече говорихме, че в резултат на Третата световна война (Студената) се образуваха нови територии (бившите социалистически страни), които останаха без господар, и които могат да бъдат завоювани отново. Има и други страни, които могат да си бъдат върнати или преразпределени. Тук веднага се появява триединната стратегия на Световния пазар, която включва: бързо разпространяване на "регионални войни" и "вътрешни конфликти"; капиталът започва да преследва нетипични за него цели; осъществява се мобилизация на огромно количество наемни работници. В резултат на това милиони хора напускат родните си места и започва едно грандиозно "преселение на народите". "Чужденците" в "света без граници", който беше обещан от победителите в "Студената война", страдат от ксенофобски преследвания; получават нестабилна работа и заплащане; губят своите културни принадлежности и традиции; подлагани са на полицейско преследване; глад; много често попадат в затворите или стават жертва на убийства.
Кошмарът на емиграцията, каквито и да са нейните причини, продължава да нараства. Числото на зарегистрираните емигранти, което дава Върховния комисариат по бежанците през 1995 г. възлиза на 27 милиона души (в сравнение с 1975 г. когато са 2 милиона души).
Миграционната политика на неолиберализма е насочена преди всичко към дестабилизация на действащия пазар на труда, отколкото към намаляване на емиграцията. Четвъртата световна война, с нейните разрушителни механизми - съкращаване на населението, "реконструкция-реорганизация" влачи след себе си поток от движение на милиони хора. И тяхната съдба е - скитане и преследване. Навсякъде, те ще представляват заплаха за околните, и тяхното присъствие ще поражда расизъм и ксенофобия.

Фрагмент 4
Финансовата и престъпна глобализация

Фигура 4 (представлява правоъгълник)
Ако вие мислите, че престъпния свят може да се отъждестви със задгробния свят на мрак и неизвестност, вие се заблуждавате. В периода на Студената война организираната престъпност придоби много реален и респективен образ. Тя не толкова заработи като самостоятелно, съвременно предприятие, а дълбоко проникна в политическите и икономическите структури на държавите.
С началото на Четвъртата световна война организираната престъпност излезе на световната арена и придоби международен характер. Криминалните структури от петте континента бързо усвоиха "духа на международното сътрудничество" и заедно започнаха да участват в завоюването на новите пазари. Те започнаха да влагат големи суми в легални предприятия, не толкова за да "изперат мръсните си пари", а за да преобърнат капитала за престъпни цели. Предпочитат да се отдадат на следния вид дейности: притежание на недвижими имоти (по възможност от "Лукс" класа), влагане на инвестиции в развлекателни заведения, използване на средствата за масова информация и…банките.
Али Баба и четиридесетте банкера !?! Добре. Търговските банки използват "мръсните си пари" за легални операции. Според доклад на ООН "…престъпните синдикати способстват за създаването на програми за структурно преобразование на икономиките, чрез които страните-длъжници са принуждавани да се обръщат към Международния валутен фонд за отпускане на кредити. (3)
Организираната престъпност разчита и на т. нар. "офшорни зони". Такива в момента са около 55 - като една от тях (Каймановите острови) има зарегистрирани повече банки и юридически лица, отколкото граждани. Не е и без значение, че "изпирането на мръсните пари" в тези зони помага да бъдат избегнати данъците. Именно по тези места се организират срещите между правителствени чиновници, крупни бизнесмени и шефове на мафиотски групи.
И така ние получихме едно правоъгълно огледало, в което легалното и нелегалното сменят своите отражения. А от коя страна на огледалото се намира престъпника, и с какво ще го преследват?

Фрагмент 5
Законното насилие и незаконната власт

Фигура 5 (представлява петоъгълник)
В стриптийз-бара на глобализацията държавата раздава почти всичко от себе си, като запазва само функцията на подтисничество. В условията, когато материалната база, суверенитета и независимостта са анулирани, а политическото и лице е изтрито, държавата се превръща просто в служба за безопасност на мега-корпорациите. И вместо отпусканите от държавата средства да отиват за социални цели, те отиват за поддръжка на огромния апарат за подтискане на хора, чрез който много ефективно се контролира обществото.
А какво ще правим, когато насилието става нещо закономерно в условията на пазарно развитие? Как ще разграничим законното и незаконното насилие? Каква част от насилието е монополизирана от държавата? Засега можем да даваме само предположения. Във Фрагмент 4 ние казахме, че организираната престъпност, властническите структури и финансовите центрове са тясно свързани помежду си. Не е ли очевидно, че организираната престъпност разполага с могъща армия? Да, ние можем да кажем, че насилието не принадлежи само на държавните институции: Световния пазар го пуска с чук в ръка…
При спор за притежаване на монополи, насилието се насочва не към законите на пазара, а към интересите на низините. Тогава световната власт започва стълкновения с някой свой противник. Това е една от най слабо засегнатите (и най-много осъждана) страна на въпроса, къде се корени насилието. Ето защо беше създадена и EZLN, която се обяви против неолиберализма и в защита на човечеството.
В този случай символът на американската военна мощ "Пентагона" се явява и символ на законното насилие прилагано от незаконната власт.
В заключение може да се каже, че новата световна полиция и в частност националните полиции и армии се явяват като служби за безопасност и охрана, гарантиращи порядък и стабилност в неолибералните мегаполиси.

Фрагмент 6
Мегаполитика и джуджета

Фигура 6 (представлява нещо мазно и безформенно)
Ние вече говорихме, за това че, държавите се оставят ръцете на световните финансови пазари и бавно се разтварят в червата на мегаполисите. Но неолиберализма не води своята война в името на "обединението" на хора и региони. Неговата стратегия е деструкция-съкращение на населението и реконструкция-реорганизация навсякъде, където се появят пукнатини и разломи вътре в държавите. Това е и един от парадоксите на тази Четвърта световна война: та теория се обявяват призиви за унищожаване на границите и обединяване на народите, а на практика се получава точно обратното. Границите се увеличават и народите се разпиляват.
За тези, които все още се съмняват в казаното дотук, ние можем да дадем за пример конфликтите, които доведоха до разпадането на Съветския съюз, Чехословакия и Югославия. Всички те станаха жертва на кризата, беше взривен из основи икономическия фундамент, който крепеше тяхното единство.
Строителството на мегаполиси и разделянето на малки държави представляват в голяма степен последствия от разпадането на големите мулттинационални държави. Тук става ли въпрос за две различни явления? Или тези симптоми са предвестници на идващата мега-криза? Или тези факти не са свързани помежду си?
Отмяната на търговските граници, развитието на телекомуникационните средства, глобалната компютърна мрежа, могъществото на финансовите пазари, международните съглашения за свободна търговия - всичко това спомага за разпадането на националните държави. Парадоксалния образ на глобализацията поражда един разбит свят състоящ се от изолирани завъртулки, между които се е прехвърлило хилавото мостче на икономическите връзки. Този свят прилича на разбито стъкло, в което се отразява безполезното съществуване на неолибералните главоблъсканици.
Неолиберализма обаче не толкова разцепва света, колкото събира, обединява и създава единен политико-икономически център ръководещ военни операции. Ето защо е необходимо да говорим за мегаполитика. Тя съединява в себе си политиката на националните държави, и ги поставя в един обединен световен център, построен според логиката на пазарите. Именно в интерес на пазарите избухват войни; изваждат се кредити; купуват се и се продават товари; водят се дипломатически игри; обявяват се икономически блокади; предоставят се политически убежища; приемат се имиграционни закони; оформят се дипломатически отношения; постъпват инвестиции. И всички тези неща се явяват от жизнено важно значение за цели народи.
Финансовите пазари не обръщат внимание на политическата окраска на държавните ръководители: За тях е важно те да изпълняват точно зададените им икономически програми. Финансовите критерии се прилагат навсякъде и за всичко. Неолиберализмът би могъл да се примири със съществуването на леви правителства, при условие, че те не предприемат никакви мерки способни да увредят интересите на пазарите. Но той никога не би се примирил с политика, която се явява в разрез с господстващия модел. От гледна точка на мегаполитиката, националните политики трябва да командват джуджета, които са длъжни да се подчиняват на диктата на финансовите гиганти. И това ще е така…докато джуджетата не се разбунтуват.
И така ние получихме нещо, което символизира мегаполитиката. И то се оказа съвсем безформено и нелогично.

Фрагмент 7
Огнища на съпротива

Фигура 7 (представлява огнище)
"Преди всичко ти казвам, не започвай Съпротивата с политическа опозиция. Опозицията не се противопоставя на властта. Нейната най-ясна форма се изразява в опозиционните партии. Докато Съпротивата не може да бъде партия. Тя е предназначена не да управлява…а да се съпротивлява." (Tomas Segovia, Alegantorio, Mexico 1996)
Очевидната неприложимост на глобализацията веднага предизвиква пряка съпротива срещу действителността. По времето, когато неолиберализмът води своята война, по света възникват много протестиращи групи и огнища на съпротива. Да огнища. С всевъзможни размери, цветове и форми. Единственото, което ги обединява е стремежът за съпротива срещу "новия световен ред" и престъпленията против човечеството, които се явяват основата на тази Четвърта световна война. Неолиберализмът иска да подчини милиони хора и да се избави от "излишното" население. Но тези "излишни" се бунтуват: жени, деца, старци, младежи, туземци, еколози, хомосексуалисти, лесбийки, болни от СПИН, безработни, и всички останали, които не се вписват в новия световен модел. Тези, които "новото време" пропусна организираха тази съпротива.
Така например в Мексико във връзка с целите на "Програмата за интегрално развитие на провлака Теуантепек" властите искат да създадат огромна промишлена зона. Тази зона ще включва комбинат за преработка на нефт и производство на продукти за нефтохимията. Ще бъдат построени презокеански транзитни пътища включващи: шосета, канали и железопътна линия. Два милиона селяни ще работят в новите заводи. Така също в югоизточно Мексико, в Лакандонската джунгла започна осъществяване на дългосрочната програма за регионално развитие, която предлага да се дадат на разпореждане благата на местното население, не толкова свързани с човешкото достойнство и история, колкото богати на нефт и уран.
Този проект предвижда разцепването на Мексико като го раздели на зони. Фактически това се явява част от ликвидацията на съпротивата зародила се през 1994 г., в центъра на която седи Сапатистката армия за национално освобождение (EZLN).
По повод на местните метежници е необходимо да направя една уговорка: Сапатистите искат възстановяването на Мексико и защита на неговия суверенитет, което се явява една част от борбата ни срещу антилибералната революция. Някои хора обаче все още обвиняват EZLN в желание да раздели страната. В действителност към сепаратизъм призовават шефовете на нефтените компании в Табаско, както и федералните депутати от Чиапас, и членовете на Институциноно-революционната партия. Що се отнася до сапатистите, те считат, че защитата на националния суверенитет в условията на ширеща се угроза от страна на глобализацията е важно нещо, както и не искат да разкъсват Мексико на части, но ще продължават да се борят за по-голяма автономия на индианските народи.
EZLN и цялото местно национално движение не се стреми към отделянето на индианските народи от Мексико. Те искат да добият признание, да бъдат неотменна част от страната, но имащи своя специфика. Ето защо EZLN защитава националния суверенитет, докато федералната армия защитава правителството, което разрушава материалната база, и я предава в ръцете на наркобосовете и чуждестранните фирми.
Съпротивлението срещу неолиберализма не се ограничава само в горите на югоизточно Мексико. То съществува и в други райони на Мексико, а също така и в Латинска Америка, САЩ, Канада, Европа, Африка, Азия и Океания. Всяко от тях си има собствена история, свои характерни особености, цели, своя борба и успехи. Ако човечеството види добре тези огнище, то това ще бъде единствената надежда да не изчезнат "излишните" хора.
Ето защо на примера за огнището аз не обърнах сериозно значение. Примерите са много, както и случаите на съпротива. Затова вие можете да си изберете и изобразите свое собствено огнище.
И сега, когато сте нарисували и разкрасили тези седем фрагмента, за вас става очевидно, че тези фигури образуват едно цяло. И тук е основния проблем. Глобализацията възнамерява да съедини всички тези парчета помежду им. Поради тази причина, а и поради други, които няма да описвам тук, ние трябва да започнем да строим един нов свят. Свят, който да може да побере в себе си множество други светове, които пък биха побрали в себе си цялата Вселена.
ПОСТСКРИПТУМ в който искам да разкажа за съня, в който се роди любовта
Морето мокри моите нозе. Векове и хилядолетия разделят нашите нещастия, съмнения и сънища. И сега то дреме заедно с мен в горещата и задушна нощ в гората. Аз виждам, как то се вълнува, това са хлебните поля на моите сънища, и аз се възхищавам на неговото постоянство: всичко е толкова прохладно и спокойно, морето лежи в краката ми. Скочих от постелята с жар, в ръката ми се озова перо и Антуан оживя на страниците, които отдавна бях затворил…Помолих стария Антуан да дойде с мен на експедиция надолу по реката. Ние не взехме с нас почти никаква храна. Много часове бродихме по течението на реката и се изтощихме от жега и глад. Следобед видяхме стадо диви прасета. Чак вечерта успяхме да ги настигнем, но тогава от стадото се отдели огромен глиган и се насочи към нас. Аз стрелях по него и се хвърлих към близкото дърво. Старият Антуан спокойно посрещна опасността и вместо да побегне застана на място. Огромния глиган се нахвърли върху него пръскайки клони и пръст. Но тогава стария Антуан вместо да се уплаши вдигна спокойно старата си пушка и с един изстрел ни осигури месо.
На сутринта след като приключих чистенето на моята нова автоматична карабина М-16, калибър 5,56 мм, с регулирана скорострелност и далекобойност до 450 м, с телескопичен прицел и пълнител с 90 патрона, аз записах в походния си дневник следната кратка бележка: "Изстрели от карабина, и А уби едно. Дължина 350 м. Дъжд нямаше." Седях до огъня в очакване на месото да се опече и разказах на Антуан, че моят дял от месото е определен за празник в лагера. "Празник?" - попита той и се подсмихна. "Да-а, сега винаги се намира повод да се празнува." Аз се впуснах с подробности да му описвам знаменателни дати за сапатистите. Старият Антуан слушаше с мълчание. Помислих си, че сигурно не му е интересно и се приготвих да си лягам. В полусъница видях Антуан че ми взе тетрадката и започна да пише. На сутринта се разделихме месото и всеки пое по пътя си. Когато пристигнах в лагера аз разказах на другарите си случката и им показах записките си. "Но това не е твоя почерк!" - ми казаха те, показвайки ми листа от тетрадката. Когато погледнах видях, че след моите записки Антуан беше написал с големи букви:"Ако имаш възможност да избираш между сила и разум, винаги избирай разума, а силата оставяй на врага. Силата може да ти помогне да спечелиш много битки, но при война не е достатъчна. Тук е нужен разум. Силният никога не може от своята сила да създаде разум, а ние винаги чрез разум можем да бъдем силни. А отдолу със ситен шрифт беше написал: "Весели празници!" Разбрах го добре, въпреки че не бях вече гладен. А сапатистките празници винаги са весели.

Субкоманданте Маркос



Използвана литература

1. Ochoa Chi Jianita del Pilar, Mercado mundial de fuerza de trabajo en el capitalismo contemporaneo, UNAM, Economia, Mexico, 1997
2. La Globalisation du crime, Nations unies, New York, 1995