Изказване на Субкоманданте Маркос


Изказване на субкоманданте Маркос по случай откриването на Междуконтиненталната среща за Човечество и против Неолиберализма


Братя и сестри от петте континента!
Поздрави от планините на Югоизточно Мексико. Искам да се представим. Ние сме Сапатистката армия за национално освобождение (EZLN). В течение на 10 години ние живеехме в тези планини и се готвехме за нашата борба. В тези планини създадохме своята армия. Ние не можем да съществуваме в низините, градовете и хасиендите. Нашият живот се превърна в нещо средно между работата на една машина и живота на дивото животно. Ние започнахме да приличаме на камъните и растенията намиращи се в близост до голям път.
При нас нямаше думи. Нямаше лица. Нямаше имена. Нямаше вчера, просто нищо не съществуваше
Властимащите омаловажиха нашето дело. Превърнаха ни в безполезни номерца от счетоводството на крупния капитал. Затова ние отидохме в планините. Там живеят нашите мъртви. От тях научихме една друга история - ние не сме безполезни, и не сме се появили вчера - трябва да имаме стремежи за бъдещето.
Ние сме прости хора. Така поне твърдят властимащите. Ден и нощ те продължават безпощадно да водят своето нашествие срещу нас. А не са ли всъщност те хората, които заграбиха нашите земи, овладяха машината на войната, и непрекъснато всяват сред нас само болка, страдание и смърт. Това е правителството - сбор от лъжци, което се опита да ни потопи в забвение.
Ето защо ние станахме воини. Ние не искаме забрава. Планината ни призова да вземем оръжието и да защитим себе си и нея. Планината ни каза да скрием лицата си зад маски. Планината това е истинският дом на човека. Тук ние се научихме да знаем и да помним кои сме, и по кой път да поемем. Но тъй като се родихме във време на война за съжаление ние трябва да поемем по този път.
Това сме ние - Сапатистката армия за национално освобождение.
Глас, който вика за да бъде чут. Лице, което се крие за да не бъде видяно. Име, което изчезва за да не бъде изречено. Звезда, която призовава хората да слушат, гледат и говорят това, което мислят.
Ние сме обикновени хора - мъже и жени, без разлика на цвят и раса, говорим различни езици и живеем навсякъде. Но останахме невидими, за нас нищо не се казва, лишиха ни и от утрешния ден.

Братя и сестри!
Ние се събрахме на тази среща просто защото искахме да бъдем заедно. Вие видяхте, че ние не се различаваме, кой знае колко от вас. Ние сме обикновени и ежедневни хора, но проблемите които поставяме вярвам ще заинтересуват всички. Ние ви приканваме да се присъедините към нас. Кажете всичко каквото мислите.
В заключение искам да призова: нека петте континента станат като един. Нека хилядите цветове на тези пет континента, които се отразяват в планините на Югоизточно Мексико призоват утрешния ден като ден на разума и търпимостта. Нека хиляди сърца започнат да бият едновременно, за едно единно човечество и против тази лъжа - неолиберализма. Днес хиляди хора се обявиха против конформизма, бездействието и цинизма - издигнати в култ и обожествени от властимащите. Хиляди малки светове ще започнат създаването на един свят, в който да има свобода, мир, добри хора, думи и дела.
Напред, по пътя за по-добър живот!