Гео Милев

(1895 - 1925)

Голова моя - темный фонарь
С пребитыами стеклами.
Саша Черный

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
О шпага ! разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак…
О Сфинкс ! с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просяк Едип -
загубен през вятър и дъжд и мъгла.

"Жестокият пръстен" 1920


Земята разгневена се разтвори
И заговори с огнени езици:

-Апостоли! светии! мъченици!
водители на призрачни събори!
монаси! кръстоносци! алхимици!
-жадуват разкалините простори
на моята душа за вашта пепел!
Една лъжа без радост и измама,
без пламък и възторг е всеки слепял
в пустинята на своята мечта:

Тогаз, когато аз ви давах, давам
утеха - вместо горест и безсилие:
утехата на пролетни листа
и радостта на бели лилии
и диви рози, зрели гроздове
в шума на есенната чистота,
и нар, и ананас - и мостове
-от тишина, коприна и кристал -
простирам аз пред вашата печал
към пир, що всекиго за гост зове

-от злато и лазур и чистота! -

"Жестокият пръстен" 1920


Ад

(Начало на поемата)

І

"Оставете тук всяка надежда!" -
писа нявга ръката на Данте
над врата на ада.

Данте беше andante
- и разнищваше мъдра пророческа прежда
през цялата древна и световна история.
Данте беше andante:
страх и терор без ндежда.

Ний сме presto
Галоп.
Първия скок
изпреварен от втория
(злочесто
салтомортале
на вси грехове
раздрали
жестоко
с отрова
плътта на душата).
Ний се раждаме в ада
- готово -
там.
Ний не идем онвън
като Данте през сън -
живота ни цял е
там:
жупел и плам.

Девет спирали
- кръг подир кръг -
девет кръга
от мъка
от плен
и угнетение
- всеки ден -
безспир се въртят
в деветорно въртение:
и ний
носим се шеметно
- изстрел от Божия лък -
там, дето ний сме родени:
в ада.

Перото ми треперно
страда
отпада
без мощ
пред всегдашния, страшния ужас на ада,
който трябва аз да опиша.
На помощ!
Вожд
Виргилий.

ІІ
(Но Виргилй отдавна не диша.
Виргилий се хили
с беззъбата зев на класически череп,
стар хиляда и толкоз години.)
Свий
в торбата си чер хляб
и
без целомъдри, спокойни терцини -
тръгвай сама,
о душа!
през адските кръгове - плам и тъма:

уви!
Лъжа
е Вергилий.

ІІІ
Черните сили,
подземните сили -
там
власт;

верните сили,
земните сили -
в плам:
паст.
Ропот и клетви
и в мъката светва
праведна вяра за мир.
Скърцане с зъби
и вопли, и скърби,
гняв и надежда безспир.

О!
Грешници няма
в ада:
там страдат
белите праведни само:
жертва на гибелна власт,
приклещени в ужаса хилядорък
на глас и закон -
на човечеството безконечния стон
сред кипящи блата
от вражда и смола
- в огнена вихрена паст:
Адът е само за нас.

Кръг подир кръг
- девет -

извиват се - presto в спирала:
Адът е само за нас.
И нахалост
Зовеш ти: пусни ме спирала!
Адът е само за нас -
сбери си сърцето
и ето:
падай
- с трясък -
- прасък
право в провала

Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
Р
- жт -
пляс! -

ІV
Кръг първи:

В кърви
нозете ни
боси
- раздрани
- вковани
в яростен лед
- Виж ни, поет!

С ледени
остри
зли
игли
- скреж
: в миг мраз
в миг горещ:
всеки час
ни избожда очите
- и не виждаме нито
напре
- нито
назад
- Виж ни поет!

Боже ти!
Зимното слънце
- усмихнат джелат,
страдащ неспирно
от люта безсъница -
одира ни
кожата
-Виж ни поет!
- брат!

Корема ни кух
- изпъната кожа на стар барабан,
барабан сред безименна бран -
бий барабани
с глух
звук,
с дива закана
и яд:
Глад!
Глад!
Глад!

Глад,
без да чакаме
Глад,
неоплаквани
Глад
Е съдбата ни
Глад!

Глад!
Глад!
Пред нас булеварда
и целия град
- богатството дружно с разврата -
шуми
от полуголи моми
горди
лордове
сити
банкери
офицери
велможи
и прочее скотове
- О!

"госпожи
и господа -
молим
връзки за обуща
вакса
кибрит!"

- пред тях наредени в мизерен шпалир
посред трясъка
ний
на големия град
- ubri et orbi -
: пред целия мир
и великия град:
Глад
Глад
Глад -

Зад нас пролетяват
върволица безспир
автомобили
със сто конски сили,
мотоциклети
кеби
фиакри
карети

- и в тях
гордо, без страх
онези, които
ни познават
признават
и не забравят
(нас
просяци нищи
немощни мощи
от кожа и кости -
през целия град наредени в мизерен шпалир).

Над нас се развяват
безспир
блестящи етажи
ръкопляскат балкони
златни банки звънят
запяват
гладни
катедрали
на пладне
а над широкия път
прозяват се
пурпурни
фурни
преяли -
и с хлебния свой аромат
ни облъхват полята
на цилия свят.

А долу
под тежкия пласт на мъглата
разлива се мътната Темза -
далеко протича
и мъкне, довлича
от всички морета, от всички земи
калта на света
- всемирната черна мизерия;
италианци и немци,
чехи, поляци,
монголци и негри,
всички раси,



народи и нации -
безродни скиталци
дрипльовци
жълти
изпити
от глад
довлечени тук сред големия град
- лумпенпролетариат -
плевел и дим:
Всички пътища водят за Рим.

Златни банки звънят
и запяват
гладни
катедрали
на пладне
прозяват се
пурпурни фурни
преяли -
и с хлебния свой аромат
ни облъхват полята
на целия свят
Да живее великият глад!

(Следват още осем кръга на мъки - седем смъртни гряха и осем позорни престъпления на днешния свят.
АД е първа част от трилогията БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ: АД - ЧИСТИЛИЩЕ - РАЙ.)
(1922)

Ден на гнева

Presto І

Бягай, бягай
в галоп
не питай
ти си сам идеал!
На живота огромния топ
изгърмява ме цял
на вис към звездите.

Бягай
залягай
ставай
падай
нападай
решително
смело
стремително
неудържимо напред
- без команда, без ред -
напред.

Дело! Дело
е нашия зов
пряко всичко
пряко вражда и любов,
пряко звезди,
метеори
комети
- напред
без умора
без сън
навън
из затворите,
из градовете
центростремително
ти полети!

Presto II

Братя
Другари
Работници
Малоимотни
Граждани
Селяни -
безполезно е тъй да стоим:
да се вдигнем
- напрд -
да вървим!
През дим
черни, саждиви, изкаляни -
без команда, без ред -
тъй както, когато изригне
Сега е последния час,
последния ден:
100 години пред нас
Камил Демулен
говори разпалено
великата страшна Бастилия.
Сега е последния час.
Всеки от нас
с последни усилия
трябва да скочи
на крак!

1922


Бъди готов!

Чакай само сигнала, другарю!
Сега вече можеш да спреш:
Спри машините ти, угаси разкалената пещ:
Нека празни останат заводи, депа,
Работилници, фабрики, гари, гаражи:
Чакай само сигнала, другарю!
В часовника само внимавай,
Додето стрелката покаже
ХІІ
Тогава
- в тоя ден -
отдай се
- цял и червен -
червен на великата правда:
парабелум, картечница, брадва
- цял и червен -
в първия ден на гнева.

Издадено посмъртно през 1933


СЕПТЕМВРИ

1

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв-
величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини
-преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи,колиби
из фабрики,складове,гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

по пътища и по завои
високо
по сипеи,урви,чукари,бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
градини
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
-без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети,тимпани,латерни,
флигорни,тромбони,тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете- не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи с сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
-стари и млади-
се спуснаха всички отвред
-като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове-
с викове
с вой
/зад тях-нощта на вкаменения ;свод/
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

2

Нощта се разсипва във блясъци
по върховете
Слънчогледите
погледнаха слънцето!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм на картечници:
От далечните
склонове
-удар след удар-
заплющяха
луди
куршуми-олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха…
Трепет и страх.
Слънчогледите паднаха в прах.

3

Глас народен:
Глас божи

С хиляди ножа
прободен
народ-
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви-
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
-и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!

Глава първа:

Септември.

-Глас народен-
-Глас божи-
О Боже!
Подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашто гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб-
и ето-кълнеме се в наший гроб-
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта-
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам-
вечна пролет на живия блян…
Вярваме!Знаем!Желаеме го!
С нами бог!

4

Септември!Септември!
О месец на кръв!
На подем
и погром!
Мъглиж беше прав
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец
/с поп Андрей/
-градове и села.

5

Народа въстана
-с чук
в ръката,
обсипан със сажди,искри и сгурия,
-със сърп сред полята,
просмукан от студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение-
/ не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници /
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
-скот като скот:
хиляди
маса
народ,
хиляди вери
-вяра в народний възход,
хиляди воли
-воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
-и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
-в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

Хиляди-
маса-
народ.

6

Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце
светкавица
-гръм
хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетния
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
-пламтящо легло-
дето спят на витло
пепелянки и смоци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици

-и екота сля се
с далекото ехо:
екот и ропот
на водопади
потоци
порои-
бесни
рукнали в бездната
с гръм.

7

Започва трагедията! -

8

Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми…
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
-плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"
Прекрасно:
но - що е отечество? -
И яростно лаят
картечници…
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
-окървавени трупове-
застлаха
склонове
валози
пътищ а…
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяяни
-доубивани,стреляни
с шрапнели,фугаси
-бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на наплашени баби,
деца и жени…
- - - - - -

9

Войските настъпваха
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице-
очи без страдание.
"Всеки
да си спасява
живота!"

По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
-пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
-високо
над изподраните
червени знамена-
бич от пурпурни пламъци вей.

Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд…
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик-
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там
-в божия храм
дето бе пял литургии, ектении…

И се предаде.
"Да се обеси ;червения поп!
Без кръст - без гроб!"

До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето-
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит-
без жал
без спомен
-на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит-
далеко
сякаш в грядущето…
-Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
-увисна-
език
между зъбите стиснал:

велик
сюблимен,
непостижим!

10

Есента
п олетя
диво разкъсана
в писъци,вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани

-мрак и блясък
и гракащи гарвани ято -

Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
Погром!
Трясък
продъни небесния свод.

11

Тогава настана
най-ужасното
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
-удря,бие,звъни…
Нощта падна тъй ниско-
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
-кървава вещица сгушена
във всичките ъгли на мрака-
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
-дълги,безкрайни-
улавя и стиска
зад всяка сте на
по едно ужасено сърце.
О,нощ на безименни тайни!
-и тайни,и явни:

Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в прерязано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми,затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях-войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
Изтракаха пушки:
Ку
Клъкс
Клян -
"бий"!
- залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица…"
Окървавена…
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
/привидения в мъртва мъгла/.
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнаха клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо осанна -

Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.

12

Музо,възпей оня пагубен гняв на Ахила…

Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н.Ц.В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове,ордени,ленти…
Пиедестал
на реда и тишината
в страната…

Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди,ни свои.

Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува…
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка,разкъсана
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе велик.

Бич божий изпратен&nbs p;от бога.

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина
падна в позорно падение:
на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигения
- и загина:
Клинтемнестра уби Агамемнона
- и загина:
Орест със Електра уби Клитемнестра
- и загина…
Едничка остава
-стои и пребъдва
през вековете & nbsp;-
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
-и всичко се сбъдва.
Безсменна прищявка,игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт,убийство и кръв!
Докога,докага?
Вседержителю Зевсе
Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:
- отговаряй!

Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- Кой
излъга нашата вяра?-

Отговаряй!
Ти мълчиш?
Не знаеш?
-Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:
ДОЛУ БОГ!
-хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:
ДОЛУ БОГ!
и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни-
ДОЛУ БОГ!
По небесните мостове
високи безкрай
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи,поети -
ще се сбъдне!
- Без бог!без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре!нагоре!
Земята ще бъде рай -
ще бъде!