За или против НАТО



Референдум по този въпрос няма да има, нито дебати, доколкото у нас всички представени в парламента "сили" - на власт или в опозиция - са "За". Няма изключения и сред "основните лидери, министри, премиер и президент", както с задоволство отбеляза "гостувалият" ни наскоро председател на американския комитет за разширяване на НАТО - Брус Джаксън. Безусловно "За" са и всички "национални" средства за манипулация - от радиото и телевизията до "любимата" жълта и булевардна преса с нейните "часови", "трудови" и др."независими" вестници. С две думи "консенсусът" сред "политическата класа" за включване на страната в Североатлантическия пакт е пълен.
Това единодушие не ни изненадва-позицията на българските властници и техните съучастници традиционно винаги е била лакейска и еветчийска (от турското "евет"=да). Така беше при присъединяването на Третото Българско Царство към Тристранния пакт, т.е. Рим, Берлин и Токио, както се пееше в една забравена песничка от годините на Втората Световна война. Така е и през последвалите десетилетия на Студената война, когато БКП беше най-вярната слугиня на отишлата в прахоляка на историята "Съветска" империя, а българската армия - неразделна част от Варшавският пакт и оръдие на нейната традиционна политика на "освободителка на народите" - унгарски или чехословашки, етиопски, анголски или афганистански. По понятни причини, политическите (и биологически) наследници на авторите на "тези мъдри стратегически решения",които днес отново си оспорват властта над българския народ, избягват да си спомнят за последвалите ги Трета и Четвърта национални катастрофи през "паметните" 1944 г. и 1989г.
Тази амнезия също не трябва да ни изненадва. Сметките стоят открити - на Запад все още съдят недобитите военно престъпници от Втората Световна война, а оцелелите от изгубената Студена война марксленински динозаври не само, че не понесоха заслуженото наказание за Четвъртата Национална катастрофа, в която въвлякоха търпеливия като вол и мълчащ като риба български народ, но с помощта на същият този Запад стовариха върху плещите му плащането на "репарациите" за вчерашната си сляпа привързаност към разгромената империя и Варшавски пакт.
От благодарност, модернизиращата се столетна БСП днес е застанала в наведена позиция. Към това се прибавят и шизофреничните й синдроми: пред застаряващия си електорат под сурдинка и "с намигане" към Запада, тя мърмори за някакъв неутралитет, докато официално и на дело е за "западните ценности" с НАТО compris. Нейният разноглед от зигзагите на върхушката и състав в над 95% от случаите се състои от пребоядисали се активисти на БКП с техните дечица и внученца и от захитряли "партийни другари", които се надяват да извлекат келепир и от пазарната демокрация. Не заслужават повече доверие и 5-те % "твърдокаменни" сталинисти и чекисти, разпределени в многобройните ортодоксални Бе-Ка-Пе-та. Въпреки декларираната си враждебност към НАТО, не трябва да се забравя, че техните "вождове" бяха школувани агенти на разпадналата се империя. Такива, "в трудни за отечеството моменти",лесно стават слуги и шпиони на победителите.Без особени задръжки. Още повече, че от тях нужда ще имат и новите североатлантически господари.
Най-малкото, за да пречат с кресливата си и плоска демагогия при организирането на действителна съпротива срещу НАТО.
Така, че съвместните усилия на българските "елити" дават своите плодове. Българският народ гледа тъпо и безучастно и ако се съди по редица изявления на разни държавни мъже на Америка и Европа, въпросът с получаване на покана за членуването на българската държава в Североатлантическия Пакт ще бъде решен положително в Прага. В края на м. септември, например бившия посланник на САЩ в НАТО - Робърт Хънтър заяви за в."Вашингтон Пост": "Вече подкрепяме членството на София и Букурещ. Ще си запушим носа, за да преглътнем България и Румъния ..."В подобна воняща атмосфера,
САМО НИЕ АНАРХИСТИТЕ СМЕ ПРОТИВ НАТО!
Като безусловни антимилитаристи, ние сме били винаги за разформироването на всички армии, на всякакви военни пактове, включително и Тристранния, Варшавския и НАТО, и за слагане край на братоубийствените войни в които държавите, господстващите класи, национализма, шовинизма и империализма въвличат народите.
Като революционери, ние знаем че този военен и политически съюз е главния инструмент на провъзгласеният още през 1992 г. от Буш-баща "Нов Световен Ред", който по понятни причини днес предпочитат да назовават с евфенизма Глобализация. НАТО е ultima ratio на Глобализацията. В крайна сметка пактът е решаващо оръдие за установяване контрол над Социалната еволюция и Историята на човечеството, чрез потушаване на революциите в която и да е точка на Планетата. Освен контрареволюционните задачи, армиите на Пакта имат за цел да съхранят Империята на Капитала срещу всякакви опити да се промени интернационалното статукво. Т.е. те трябва да попречат на възникването на всеки Пиемонт на революцията или на която и да е империя, конкурираща глобалната на чиито връх са САЩ.
За нас, Буш-син с неговата "НоваСтратегическаКонцепция" е само продължител (крушата не пада по далече от дървото)на идеите и практиката на бащата, а те са стъпки към установяването на Pax Americana. "Тероризмът" не е нищо друго освен претекст за образуване на още по-широк "Свещен съюз" за борба с революцията върху петте континента и за установяване на световното господство на Капитала под егидата на транснационалните компании на САЩ. А инвазиите в Кувейт, Саудитска Арабия, Ирак и т.н, колкото и да ги маскират със свободолюбива фразеология, целят овладяването на петролните полета и са част от стратегията за военно и финансово окупиране на енергетичните източници на Земята. Стратегия, която в по далечна перспектива трябва да постави на колене всички възможни конкуренти - европейски или азиатски.
Затова, за нас, включването на България в НАТО означава:
1) Гарантиране на "правото" за намеса на "корпусите за бързо реагиране" от "рейнджъри" на Пакта в случай, че българският народ реши да престане да се държи като хибрид между вола и рибата и отечествените "барети", полицията, жандармерията и "храбрата" българска армия се окажат недостатъчни, за да го "омиротворят".
2) Изпращане на български "рейнджъри" в която и да е точка на Империята на Капитала, през това на изгодна цена: един дресиран и обучен български масов убиец ще струва поне десет пъти по-евтино от колегите си от "белите страни" и което е още по-важно - ковчезите с телата на падналите за Империята, вместо да бъдат покрити с многозвездния флаг на "страната с неограничени възможности", ще бъдат повивани с трикольора, допринасяйки по този начин за "стабилността", социалния и граждански мир на първо място в САЩ. Ето защо, всички посещаващи ни и инспектиращи ни господа от рода на Хънтър, Джаксън и компания, са готови "да си запушат носовете" ....
Към историческите, морални и идейни аргументи в полза на нашето "Не на НАТО !" могат да се добавят и по-понятни, "счетоводни" като този, че унифицирането на въоръженията на българската армия с тези на страните членки на НАТО и приемането на стандартите на Пакта, ще удвои и дори утрои сегашните ежегодни едномилиардни плащания по заемите. С това ще бъде унищожена всяка перспектива за развитие и излизане от тресавището на технологическата изостаналост и абсолютната неконкурентноспособност във века на Роботронната революция и глобалния пазар на капитали, стоки и услуги. (Ако под последното не разбираме сводничеството, проституцията и контрабандната търговия с наркотици и оръжия, където отечествените мафиоти са регистрирали безспорни успехи.) Или че стадата от преживни млади егоисти утре първи ще станат жертви на днешното си щраусово поведение. Но всички тези аргументи, едва ли ще накарат българския народ, за когото пишем, да се вслуша в гласа на анархистите, преди да е "изял солта и боя ... и платил сметката". Да се надяваме, че ще ни разбере преди да е ударил часът на ПЕТАТА И НАВЯРНО ПОСЛЕДНАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА!

в-к "Свободна мисъл", ноември 2002