Парижката комуна (18 март - 28 май 1871 г.)

През месеците април, март и май 2004 г.се навършват точно 133 години от създаването на Парижката комуна. Това е първият опит в историята на човечеството да се осъществи истински справедлива Социална революция. Въпреки, че просъществува много кратко време, тя успява да остави трайна следа след себе си и да докаже пред света, че борбата за равенство и социална справедливост не е една безсмислица и утопия а е нещо реално и достижимо.

Много историци и изследователи на Парижката комуна съзнателно отричаха, а и продължават да отричат дейността и огромното влияние на анархистическото движения във Франция през бурната 1871 г. Изявени анархисти - дейци на Комуната, като Луи Варлен, Жул Валес, Льофрансе, Луиза Мишел, братята Реклю и др. бяха обявявани за какви ли не, само не и за безвластници.

Днес открито можем да кажем, че през 1871 г. най-разпространените политически идеи във Франция са анархистическите. Трудещите се намират главно под влиянието на идеите на Пиер Прудон и по-малко на Огюст Бланки.

През 1865 г. възникват и първите секции на Интернационала във Франция. В Париж главни организатори на тези секции са анархистите Толен, Фрибур и Шарл Лимузен.

През 1867 г. те активно подкрепят стачката на производителите на бронз и с това довеждат до репресии и съдебни процеси срещу много от членовете на Интернационала.

На 2 септември 1870 г. армията на френският император Наполеон ІІІ след като е разбита от пруските войски, капитулира при Седан. Близо 170 хилядна френска армия е блокирана при Мец. Това довежда до сериозно брожение във френското общество. На 4 септември Париж въстава. Парижките трудещи се обединяват в комитети за бдителност, обединени от Централния комитет на 20-те парижки района. Започва и изграждането на Националната гвардия, чиято основна цел е противопоставянето на пруските войски. Сформирани са 60 батальона. На власт идва новото правителство на Тиер и Трюшо, което предава френската армия при Мец и допуска навлизането на 120 хилядна пруска войска на френска територия.

На 31 октомври е направен опит за сваляне на правителството и установяване на комуна във Френската столица. Създадена е временна комисия начело с анархиста Флуранс, която да заседава в Градския дом. Въстанието е бързо потушено от верните на правителството на Тиер войски, а много от водачите му са арестувани.

На 1 март 1871 г. пруските войски навлизат в Париж. Скоро обаче го напускат остават в околностите му.

На 17 срещу 18 март парижките работници нападат организирано части на Националната гвардия верни на заседаващото във Версай правителство на Тиер. След като завзема различни райони на Париж, народа се отправя към Градския дом. В него се установява сформирания Централен комитет на Националната гвардия. На следващия ден той изпраща прокламации към Националната гвардия и гражданите на Париж. С най-голяма популярност в Централния комитет се ползва Луи Варлен. В него влизат още работниците-анархисти и членове на Интернационала Тейс, Дюпон, Андиньо, Авуан и др.

На 28 март след избори тържествено е провъзгласена Комуната.

В Съвета на комуната влизат анархисти, бланкисти, нови якобинци и леви радикали. Преобладаващо мнозинство имат анархистите. С най-голямо влияние са Луи Варлен, Лео Франкел, Жул Валес, Льофрансе, Курбе, Беле, Дени и др. Много историци ги наричат и прудонисти, заради това, че изповядват идеите на един от най-големите теоретици на анархизма Пиер Прудон. От бланкистите с най-голямо влияние се ползват Теофил Фере и Раул Риго. Ръководител на новите якобинци е Шарл Делеклюз.

В следващите два месеца Комуната е основен орган, който ръководи френския народ, на базата на самоуправлението. Тя първа отделя църквата от хората, и не и дава право да се меси в обществения живот. Премахва задължителната постоянната армия и я заменя с доброволно участие в Националната гвардия. Дава пълна свобода на словото и печата. Разрешава и толерира издаването на много печатни издания. Осъществява редица промени в съдебната система, като хората които трябва да се занимават със съдебни дела се избират пряко от народа, и народа по всяко време може да ги отзове, ако те по един или друг начин нарушават правата му. Сериозни промени Комуната предприема и в образованието. То става светско, без опеката на Църквата. Повишават се трудовите възнаграждения на учителите. Заплатите на жените-учители, се изравнява с тази на мъжете.

Освен заплатите на учителите, Комуната нормализира заплатите на работниците и в другите сфери. Премахнати са глобите и принудителните удръжки. Жилищните сгради принадлежащи на избягали аристократи са конфискувани и раздадени на бедни и нуждаещи се семейства, пострадали при обстрела на Париж от пруските войски. Отменени са плащанията на наеми и дългове. С декрет Комуната приема безплатното връщане на вещи на стойност, до 20 франка. По този начин тя успява да намали ширещата се спекула. За цялото си съществуване (72 дена) Комуната изразходва само 42 милиона франка, сума твърде малка, като се има предвид, че за същия период сумата за подържане на Версайската армия е била три пъти повече.

Към средата на май 1871 г. верните на правителството на Тиер Версайски войски завършват подготовката си за решително нападение срещу защитниците на разбунтувал се Париж.

На 20 май започва щурмът на версайските части. Обстрелвани са парижките предградия Сен-Клу, Паси и Отьой. На 21 май след пробив при вратата Сен-Клу версайци нахлуват в крайните квартали на Париж, където срещат сериозен отпор от гражданите на града. Разбрали за случилото се в Комуната се провежда заседание на 22 май, на което се взема решение за отбрана на столицата. Всички делегати напускат Градския дом и се отправят към своите райони. Батальоните на Националната гвардия също се оттеглят в своите райони за да ги защитават.

На 23 май версайските войски атакуват основните средища на комунарите: ХVІ район - Монмартър, VІ район - Люксембург и V район - Пантеона. Отбраната на Монмартър се ръководи от анархистите Льофрансе и Вермрел. Тук е и командващият Националната гвардия Ла Сесиля. На площад Бланш е построена барикада защитавана от батальон от 120 жени под ръководството на анархистката Луиза Мишел. След нейното превземане, батальона се изтегля на площад Пигал. Отбраната на Пантеона се ръководи от последния председател на Комуната Жул Валес. След неговото превземане Валес успява да емигрира в чужбина. Героично се отбраняват районите на Люксембург, Белвил и Менилмонтан. Издигнати са множество барикади, които са защитавани с невиждана храброст от парижките граждани.

До 4 часа следобед на 28 май версайските войски превземат цял Париж. След неговото превземане те се отдават на нечувани жестокости. Хиляди комунари са разстреляни бе съд и присъда. Много къщи са сринати или запалени.

Въпреки, че Парижката комуна просъществува само 72 дни, тя оставя своето ярко отражение върху бъдещия живот на хората. Тя доказва, че борбата срещу властта и капитала не е напразна, че идеите на Социалната революция не са недостижими, и че анархистическият идеал ще доведе до създаването на ново свободно общество.