Петър Мазнев

(1894 - 1922)


И нека бъда поруган от всички земни богове,
кат Прометея окован и хвърлен в огнено море.
Загдето съм те вдъхновил та истината да прозреш,
и в твоя дух съм посадил на бунта вечния копнеж.

Стефан Досев /Степан/


На 22 юли 2003 г. се навършват 81 години от смъртта на големия анархист, организатор и революционер, Петър Мазнев.
Той е роден през 1894 г. в с. Дебелец (Великотърновско). Завършва основно училище и прогимназия в родното си село. Завършва и великотърновската гимназия "Свети Кирил". След приключване на образованието си участва в Първата световна война, а след това е назначен, и работи като учител в Горна Оряховица. Тук се запознава се с трудовете на Бакунин и Кропоткин, и те успяват да го оформят като убеден анархист.
През 1919 г. по време на Железничарската стачка, участва в протестна демонстрация в с. Калтинец. При сблъсъците между демонстранти и представителите на реда, Мазнев заедно с още няколко въоръжени анархисти водят престрелка с полицията, която е принудена да отстъпи. След тази акция той минава в нелегалност.
Започва да обикаля селата в Русенския и Великотърновски край и създава, и развива анархистически групи. Проявява се като добър оратор и човек със сериозни организаторски способности. Негова е основната заслуга за развитието и оформянето на анархистическата мрежа от групи в Северна България, в периода 1919 - 1925 г. Подържа връзки с известните анархисти Георги Шейтанов, Георги С. Попов, Васил Икономов и др.
През 1920 г. след предателство Мазнев и неговия другар Димитър Цонев /Кьосето/ са арестувани от полицията. По време на тяхното задържане стражарите им нанасят жесток побой.
Даскала е откаран и лежи първоначално в Търновския, а след това и в Шуменския затвор, където се разболява от туберкулоза.
Заради качествата си на организатор анархистите от Великотърновския край решават да го освободят. Те успяват да запишат Петър Мазнев като свидетел по някакво дело в Търново. При пристигането му във Велико Търново на 3 юни 1921 г. вечерта, група нелегални устройват засада в местността "Света гора" на полицейския конвой и го освобождават. В нападението участват анархистите Георги Шейтанов, Желю Грозев, Никола Пенев /Пенски/, Стефан Досев /Степан/, Моско Рашев, успелият да избяга по-рано от затвора Димитър Цонев /Кьосето/, комуниста Стоян Златарев /Синко/ и др.
След като известно време отново обикаля нелегален търновските села и продължава да развива активна анархистическа дейност, болестта му се засилва. Ето защо той е принуден да замине за София, където под чуждо име, и със съдействието на анархиста проф. Параскев Стоянов е настанен в Александровската болница. На 22 юли 1922 г. Мазнев умира. Трупът му е пренесен тайно в родното му село Дебелец, където е погребан. Погребението му се превръща в шумна и грандиозна демонстрация против властта.
За него известния анархист, поет и публицист Георги Шейтанов ще напише по късно: "Мазнев…е от тези, които прегърнаха страданието, вървейки по пътя на идеала, те не се продадоха на държавата."