Полша боледува от либерализма

(какво остава от мечтите на "Солидарност")



Полша е забележителна илюстрация на готварската рецепта на глобализма. Вземате една страна, която през 1989 г. преминава от "социализъм" към "демокрация" в резултат на мирна революция, поставила си за цел общество, основано на респект към човешкото достойнство и солидарността между членовете му. След това, без да питате народа, прилагате обичайната неолиберална шокова терапия и след 12 години гозбата е налице: Една деморализирана нация с крещящи социални неравенства и издъхваща икономика.
Веднага чуваме протести: Как може да се твърди това? Вижте сградите с ултрамодерни бюра, луксозните хотели, салоните на Мерцедес и Диор! Разбира се, Варшава и големите градове на провинцията се промениха. Изчезна някогашната сивота, празните магазини и опашките. До преди няколко години можеше да се влезне в книжарниците и да се купи кой и да е бестселър. Днес, горчив парадокс, се чете по-малко, макар че всичко е достъпно и не е нужно най-добрите книги да се предават от ръка на ръка като забранена литература. Които имат пари обаче не се интересуват от култура, а тези които я обичат, най-често са безпарични.Хората се питат кога беше публикувана последната добра книга, театрите умират и киното е далече от шедьоврите на Вайда и Зануси. Ех, останали са няколко оазиса на културата, особено в музиката като камерната Опера на Варшава, но и те не са на мода. Лозунгът е: Печелете, колкото може по.бързо и с всички средства! Паричният материализъм прогони диалектическия, но не се оказа по- добър. Тези, които обичаха бореща се Полша, няма да я познаят. Няма я екзалтиращата "Солидарност", нито бойката опозиция. Един американски приятел, кореспондент във Варшава преди петнадесетина години, се оплаква: "Исках да намеря страната в която можеше по цели нощи да се дискутира с блестящи интелектуалци, но днес в Полша никой няма време за това. Всичко се върти около парите и на всеки ъгъл има "Мак Доналдс". Това е една Америка на бедняци!"
Разбира се не всички са зле, 10-15% живеят добре, понякога много добре. Ако университетският професор има заплата от 600 евро, президентът на холдинг печели колкото западния си колега, ако не и повече. Всички слугуват на паричния "елит". Изповядват неолиберализма, но държавата не е изчезнала: вместо да се грижи за нуждаещите се, тя служи на фирмите и богаташите (освобождаване от такси, намаляване на данъците, улесняване на разграбването на държавната собственост за обогатяване на частния сектор). Един своего рода Робин Худ наопаки.
Социологът Ядвига Санишкевич говори за "държавен капитализъм". Мнозина бивши директори при миналия режим днес ръководят дружества с ограничена отговорност. Бароните на номенклатурата се оправят добре: те контролират две трети от частния бизнес и толкова от администрацията. И се разбират отлично с бившите лидери на опозицията, които също набързо се обогатиха. Едните и другите си поделиха лъвските дялове от външния пазар. От тях се ражда нова класа богаташи. Малцина ръководители не се поддават на царящата аморалност и корупция. В действителност, никакъв "бизнес" не е възможен, без властниците и бюрократите да получат своя дял от баницата. Законите се заобикалят когато не са открито в тяхна полза и никой не продумва. Когато попитахме един предприемач от югозапада Полша какво ще прави след влизане в сила на новия закон за прозрачност на търговете на пазарите, той ни изгледа първоначално с изумление при което прихна :"Вие от Марс ли падате?Ние сме три големи фирми в региона, които са си разделили пазара и плащаме заедно на когото трябва, за да превърне търговете в фарс."Корупцията е гангренясала всички нива до такава степен, че не можете да си набавите и най-незначителния документ без да платите на съответния чиновник. Един вестник публикува наскоро, без всякакви последици, тарифите за подкуп на футболните съдии, които варират според дивизията на съперничещите си клубове..
ПРЕДАДЕНАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Децентрализацията на властта се превърна в същинско бедствие: от нея се родиха множество локални мафии, обхванали като метастази подвластните им територии. Доказателство за това е бързото разбогатяване на местните избраници. Директорът на една фирма, натоварена и платена от Европейският съюз да реализира проекти, позволяващи на общинските съвети да подобряват прозрачността на връзките си с гражданите се оплакваше, че не може да намери заинтересовани градове...
Правовата държава е една илюзия. Правосъдието най-често предпочита гангстера пред жертвата. Неговата бавност подтиква по-скоро към споразумение "по взаимно съгласие" при посредничеството на мафията, отколкото да си търсите правата, чрез съда. Джунглите на либерализма позволяват на всеки, който има пари да прави каквото си иска, включително и да си построи и бетонен палат в средата на един национален парк. Западът допринесе извънредно за тази поквара. През 1990 г. виден западен политик беше казал : "Солидарност" беше чудесна като оръжие срещу комунизма, но нека бъдем сериозни. Сега не е време да говорим за социална справедливост и за участие на синдикатите в управлението на икономиката!" Международния капитал си "купи своята малка Полша". Всички фирми, които имаха някаква стойност са изкупени, а полските властници бяха щастливи, че могат да запушат дупките на бюджета си с приходите от приватизацията. Благодарение на последната Полша създаваше за известно време илюзии - западната преса говореше даже за "полско чудо". Но изворът пресъхна. Междувременно, западните компании контролират почти целият банков сектор, две трети от предприятията и основните от медиите. Какво остана от разпродадената на безценица Полша, при това далеч не на тези, които предлагаха на най-висока цена?
Обратната страна на медала е "ръст" едва от 1%, драматичен външнотърговски и бюджетен дефицит, безработица, която приближава 20%. Половината семейства живеят под жизненият минимум. Селяните вегетират в нямане; пенсионерите са си разпределили кофите за боклук. И още веднъж неолибералния фалит е налице: За нищо няма да послужат подаръците, които властта прави на богатите и на предприятията, ако не се повиши стандарта на грамадното мнозинство от населението и ако не се създаде масов пазар, който да стимулира икономиката. В крайна сметка, производителите ще загубят.
Държавата няма пари. И как ли може да има като е разграбена. Непрекъснато се съкращават социални разходи, за болести и безработица. Първите решения на новото правителство на "левицата" са точно в тази посока. Понеже се дава на богатите, трябва да се икономисва от бедните. Всяко правителство- било на "Солидарност" или на посткомунистическата "левица" провежда една и съща политика от 12 години. Идването на власт не означава смяна на политиката, а достъп до баницата.
Правителства и политици от всички цветове с (малки изключения) са бивши комунисти. Свикнали от по-рано да изпълняват заповедите на Кремъл, днес те не изпитват затруднения да се подчинят на указите на Международния Валутен Фонд или на Световната Банка ..."Принципите" не са се променили особено, но сега могат да се спечелят много пари. От медиите няма от какво да се страхуват - те се контролират от нагожденци, като заместник главния редактор на най-големият седмичник който твърди, че противниците на неолиберализма са неграмотни или онзи ежедневник, който окачествява антиглобалистите като "хулигани".На дълго най-тежките поражения ще бъдат нанесени, поради факта, че всяко правителство съкращава максимално бюджетите за образование, за научни изследвания, за култура и здраве. Последиците ще се плащат след десет години и пробуждането ще бъде брутално. Днес още по-голям брой учени напускат страната. Един млад "мениджър" работещ за западна фирма споделя: "Защо трябва да правим разходи за образование и изследователска дейност? Ние нямаме нужда от изследователи: новите технологии ни се доставят от западните предприятия, които инвестират у нас. Това, което ни нужно, за да привлечем западните фирми са 10% блестящи мениджъри и маса зле платени работници".
Според скорошен сондаж 56% от поляците считат, че 70-те години са били най-добрите следвоенни; само 20% сочат днешната епоха. В действителност неолибералния "материализъм" се провали в Полша също толкова трагично, колкото и "социалистическият". Ректорът на Висшата икономическа и хуманитарна школа, професор Жозефина Хранкевич пише:"Либералната концепция, както и социалистическата са утопични концепции ... Връщането назад след реализацията на националните утопии, излиза толкова скъпо на една страна, колкото и влизането в тях. Полша плаща днес изоставянето на социалистическите утопии. Това за нещастие не ни предпази от капана на либералната."
Кралят е гол. Предадох революцията на "Солидарност", която бе поставила Полша в авангарда на търсенията на едно ново общество и икономика, основани на социална справедливост и на нравствени и духовни, а не на балкански ценности. Днес дори църквата, която изигра своята юдинска роля спрямо полската революция, за да не загуби влиянието си, се вижда принудена да заяви, чрез устата на папа Войтила: "Ние трябва да се погрижим преди всичко за безработните и живеещите в абсолютна мизерия, без перспектива за подобрение на съдбата си, нито тази на децата си ..." Само че с такива трици все по-мъчно се ловят маймуни. Потънал в далаверите на обратния преход от държавен към частен капитализъм, полският епископат по думите на архиепископ Йозеф Ковалчик "не разбирал папския апел". В какво да се вярва? Влъхвите на приобщилата се набързо към "неолибералните ценности" политическа класа, се опитват да внушат, че последният моден мит - влизането в Европа ще разреши всички проблеми на полското общество .Но какво може да прави в Европейският съюз една катастрофална страна? Сменящите се полски властници се надпреварват в стремежа си да получат дял от фондовете на Съюза, но от получените един милиард евро, по-малко от половината са били инвестирани. Останалите? Те навярно пропадат в "канализацията", която от три десетилетия поглъща милиардните заеми на Фонда и другите кредитори.
Впрочем, Европейският съюз също си има своите страхове от присъединяването на тази обезкървена Полша, която може да се окаже един отровен подарък. Не само от новите проблеми, които тя ще създаде, например за френските селяни, но и защото с проамериканизма на своите "елити" тя се разглежда от европейските им колеги като Троянският кон на Вашингтон в Съюза. Някои като небезизвестния Лешек Балцерович - Президент на полската Национална Банка - не крият чувствата си. Той смята че европейският либерален модел е все още твърде социален и поради това е по-нисш от освободеният от всякакви сантименталности и милосърдие американски капитализъм.
Но тази разпродадена на безценица, корумпирана и мизерстваща страна, не е Полша за която се бориха десетте милиона членове на "Солидарност" и техните мечти продължават да са актуални. Голямото социално движение, излязло на сцената началото на 80-те години на миналият век не е умъртвено, въпреки предателствата и ударите от всички посоки.Достатъчно е да се отиде в мините и железодобивните заводи или на среща с безработните в малките градчета, за ад си дадем сметка, че огънят тлее под пепелта. Пламък на "Солидарност" ще лумне. Полша не е мъртва. Утре тя ще отхвърли неолиберализма, така както вчера отхвърли "комунизма", за да създаде едно общество и икономика, основани върху уважение към човешката личност в условията на достойнство и социална справедливост. Полша тепърва ще ни удивлява, давайки ни отново пример и вдъхновение.

Вернар Маргерит
Кореспондент на "Монд Дипломатик"