Притежанието на властта развращава хората


Л. Н. Толстой
Преведена от в-к "Солидарность" бр.10, 1990


Имаше и такива времена някога, когато при известна ниска степен на нравственост и при всеобщото желание за насилие един към друг, съществуването на властта ограничаваща тези дейности беше изгодна за хората. Но днес нещата са съвсем различни. Колкото повече се увеличава стремежът към насилие, колкото повече властта развращава нравите вследствие на своята неестественост, толкова повече преимуществото и отслабва и отслабва.
Аз не мога безспорно да докажа безусловната необходимост и безусловната вреда от държавата. Зная само, че от една страна аз нямам нужда повече от държава, а от друга - не мога да извършвам такива дейности, които са необходими за съществуването на държавата.
Правителствата в наше време - всичките правителства са деспотични, а в това число влизат и либералните, и те правят точно това, "…което Чингиз хан би направил с телеграфа", както се изразява Херцен. Властимащите хора извършват насилие не за да се противопоставят на злото, а в името на своята собствена изгода и печалба, а други хора вярват, че насилието което се извършва над тях е в името на избавлението от злото и за тяхно добро, а не затова, че те самите, без чужда помощ могат да се спасят от насилието.
Всички хора намиращи се във властта декларират, че тази власт им е нужна затова да не могат лошите да насилват добрите и за да могат да отделят и предпазват добрите от злите. В действителност тези, които притежават власт не могат да бъдат добри. Този, който държи властта е нужно и да я обича. Властолюбието не може да бъде съединено с добротата, а напротив с нейните противоположности: гордостта, хитростта, жестокостта. Без да възвеличаваш себе си и да унижаваш другите, без лицемерие, без затвори и убийства не може да възникне и да бъде задържана никаква власт.
Трябва да кажем че обладаването на властта развращава хората. Личности опиянени от власт не могат да не злоупотребят с нея. Колко пъти сме били предупреждавани, че хората които се намират във властта могат да изменят на обществените интереси в полза на личните. Всички ние знаем, че властимащите, били те: императори, министри, полицаи или кметове винаги са били склонни към безнравственост и винаги са подчинявали обществените интереси на своите собствени. Една жестока шайка от разбойници не е толкова страшна, колкото държавната машина. Всеки разбойнически главатар е ограничен в кръга на своите хора, той е съхранил донякъде човешката си свобода и може да се противопостави със съвестта си на противоестествени за него дейности. Но за държавата няма такива прегради, няма пречки за престъпленията извършвани от полицията и войската по волята на някой си, който случайно е превзел умовете им.
Всеобщата военна повинност особено рязко доказва нечовешката дейност на държавата. Всеки човек е длъжен да вземе оръжие за ликвидиране на себеподобните си, и дори да не убие, той трябва да бъде готов за убийства. А страхът, заплахите и подкупите принуждават хората да стават войници. И всичко това се превръща в един безкраен кръговрат от насилие.