***

Пиер дьо Ронсар (1524 -1585)


Защо орачо обеднял,
трепериш днес пред този крал,
когото много скоро чака
смъртта, тъй както и бедняка?
Не знаеш ли, че на света
една е адската врата -
за всекиго е тя проклета;
че кралят, щом достигне Лета,
е за Харон, лодкаря стар,
еднакъв с простия дървар?
Не си различен от героя!
И най-прославения в боя
ще стигне като тебе там -
без ризница и шлем голям,
с какъвто влиза в боевете;
макар с оръжия в ръцете,
ще мре еднакво всеки друг,
тъй както ти със твоя плуг.
И Радамант - съдник страшен,
не би се чувствувал уплашен
пред рицар, с меч въоръжен…
През трепетния сетен ден
с еднаква строгост той ще гледа
и дрипи на селячка бледа,
и мантия на някой крал,
в разкош тържествено умрял…