Георги Василев Шейтанов

/1896 - 1925/

"Ако нашият път към светлината и свободата е лош, нека ни осъдят пазителите на закона; ако този път е истината на живота, тя ще ги изобличи, защото те я осъдиха. Ще се надигнат сенките на паднали предтечи в траурно шествие от единия до другия край на света; истината ще застане като съдник над окървавената съвест на всички палачи и няма да се върнат в гробовете си мъртвите, докато не станат живите."
Георги Шейтанов, 1924, сп. "Пламък"


Георги Шейтанов е роден на 14 февруари 1896 г. в град Ямбол. До месец май 1913 г. учи в гимназията в родния си град.
Там се запознава с анархистическите идеи и участва в създадения от учениците литературен кръжец “ЛУЧ”.
През месец август същата година заедно със свои другари прави опит да запали Ямболския окръжен съд, заради което е арестуван от полицията. Успява да избяга от ареста и минава в нелегалност. В края на 1913 г. напуска България и след като посещава Румъния, Цариград, Палестина и Египет пристига във Франция. Живее известно време в Париж, където подържа връзка с руски революционери и френски интелектуалци. Пребивава известно време и в свободното училище на Себастиан Фор - “Кошерът”.
През 1914 г. се завръща в България и след няколко престрелки с полицията е арестуван отново и затворен първо в Пловдивския, а по-късно и в Софийския централен затвор, където през януари 1917 г. организира бунт. През юни същата година успява да избяга от затвора и в началото на 1918 г. заминава за Русия. Там сътрудничи на вестник “Всемирная революция”, където са публикувани статиите му: “Към българите в Русия”; “Сега или никога” и др.
Разочарован от развитието на революцията в руската страна през октомври 1918 г. се завръща в България. Започва да обикаля различни градове и села в страната и да развива анархистическа дейност. Обикаля градовете: Ямбол, Сливен, Хасково, Разград, Русе, Кюстендил, Пловдив, Горна Оряховица, Килифарево и др.
През лятото на 1920 г. издава заедно с Георги С. Попов няколко броя на нелегалния вестник “Бунт”, където са поместени статиите му: “Някога и сега”; “Диктатурата и ние”; “Организация и тактика” и др.
На 3-ти юни 1921 г. Шейтанов заедно със свои другари успяват след дръзко нападение да освободят от ръцете на полицията известния български анархист Петър Мазнев.
След преврата на 9-ти юни 1923 г. участва като четник в Килифарската чета и води няколко престрелки с полицията.
В София той е активен сътрудник на издаваното от Гео Милев списание “Пламък”. В него са публикувани статиите му: “Изкуството и човекът”; “Начало” и “Знамето на епохата”. Публикувани са и няколко негови стихотворения. Освен това Шейтанов сътрудничи и на анархистическите списания и вестници: “Протест”, “Свободно общество”, “Работническа мисъл” и др. Негови известни статии са: “Нашата програма”; “Анархизмът като философия и дело”; “Какво носим ние” и др. Поддържа тесни връзки с големите поети, писатели и интелектуалци на България, по онова време, като: Антон Страшимиров, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Асен Златаров, Ламар и др. Освен това поддържа връзки както с известни анархисти (Михаил Герджиков, Върбан Килифаревски, Димитър Цонев – Кьосето и др.), така и с много комунистически и земеделски дейци, между които: Станке Димитров – Марек, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и др.
Като убеден защитник и един от инициаторите на Единния фронт между анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни срещу правителството на Демократическия сговор на проф. Александър Цанков, той много често е критикуван и влиза в спорове с много свои другари, които са негови идеологически противници.
През лятото на 1924 г. отново за кратко време е участник в Килифаревската чета.
На 25-ти февруари 1925г. в София, участва в убийството на видния сговорист и поддръжник на македонското дело проф. Никола Милев. С това си спечелва смъртната омраза на Ванче Михайлов и цялото ВМРО.
След атентата в софийската катедрала “Света Неделя”, организиран от Военната организация на Комунистическата партия, и последвалите априлски събития Шейтанов заедно с други участници в Килифаревската чета се събират над Килифарево. След сражение с полицията и контрачети верни на властта четата се разделя на групи. Групата в която се намира Шейтанов си поставя за цел да достигне турската граница. В нея влизат още: Мариола Сиракова, Желю Грозев, Петър Букурещлиев и Васил Калчев. На 19-ти май те отново се разделят. На 26-ти май 1925г. Георги Шейтанов и Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово, откарани в Нова Загора, откъдето по-късно заедно с други задържани след априлсикте събития, под предлог, че ще бъдат заведени в София, за да бъдат съдени там, са закарани в околностите на гара Белово (Пловдивско), където са екзекутирани.
Поддържа се и друга теза, че Шейтанов, не е убит край гара Белово от полицията, а е отведен в околностите на Горна Джумая (дн. Благоевград), където е съден и убит от хората на Ванче Михайлов, заради връзките му с комунистическия деец и привърженик на лявото крило на ВМРО, Димо Хаджидимов, както и заради участието му в убийството на проф. Милев.