Социална психология на малките обществени групи

Възникване и развитие на интереса към малките обществени групи

Социалната структура на обществото фактически се изгражда от включените в него малки групи. Те са многобройни и разнообразни по характер, съдържание и поведение. Никакъв анализ на обществените проблеми не е възможен без изследване на едни или други по-малки обществени групи. Малките групи влизат в системата от множеството различни организации и институции. Поради тази причина техния проблем е от изключителна важност в личен и обществен аспект. С неговото решаване. С неговото решаване са свързани много реални надежди, планове и проекти, илюзии и спекулации.

Психологията на на малките групи се обособява като основен раздел на социалната психология от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Особено интензивно тя се развива след 20-те години на миналия век.

През 1891 г. Френският лекар и социолог Густаф Льобон публикува своята книга “Психология на тълпата”. В нея той дава прецизна интерпретация на малките социални групи. Той подчертава, че във всички социални групи, дори и в малките, организационно винаги има разчленение на позции, статуси, роли, ръководство, определен ред на права и задължения на членовете на групата. Така всеки заема в дадената малка група своето място, което може да отстоява с действията си. Когато това не става, индивидът напрактика бива изхвърлен от нея.

Предвестник на теорията за малките групи е Хенрих Хънт, който акцентира въърху ролята на отношенията в групите техните трудови (дейностни) резултати. Той установява, че в общи линии всеки работник се стреми да бъде в тон с групата в която е включен и да работи наравно с останалите, като това той прави по свои собствени убеждения, а не чрез външна намеса или някаква власт.

Елтън Мейо отделя специално внимание на емоционалните, безсъзнателните фактори, влияещи върху взаимодействието между хората, включени в малки работни групи. Съществено влияние, в тази насока, оказва семейният живот на хората. Той влияе на поведението им. Според привържениците на концепцията за човешките взаимоотношения, потребностите на работниците от общуване в малки групи, от самоизява в тях, от изразяване на солидарност, са едно предизвикателство към функционирането им и тяхното управление. Според Мейо групата представлява един микромодел на обществото към който тя се стреми за всеки един от включените в нея членове. В тази връзка отношенията между работниците в групата от една страна и между групата и администрацията от друга са решаващ фактор за повишаване производителността на труда. А и наистина лошите отношения между работници и администрация водят до социални конфликти и понижаване на производителността. Добрите отношения – обратното. Но практиката доказва, че тези добри отношения са изключително редки и ако ги има то това е защото практически администрацията не използва властта си срещу работниците. Когато това стане, тогава възникват противоречията. Групата удолетворява потребностите на своите членове от общуване. В този смисъл тя служи, като своеобразен защитник на своите членове от посегателствата на преки или непреки началници.

Според Джейкъб Морено постиженията и проблемите в обществото са в резултат от начина по който са формирани неговите многобройни малки групи. Когато те се формират по симптатия между членовете й, тогава проблемите отпадат и се разкриват переспективи за успехи. Тогава в обществото ще цари социален мир и равновесие. И обратното, когато малките групи се формират на административен, икономически или друг насилствен път, тогава възникват предпоставки за недоразумения и конфликти в обществото.

Значение на малките обществени групи

Психологията на групи има многобройни критици и подръжници. Най-яростен противник се изявява Карл Маркс и неговите съмишленици. Всички те игнорират важността на малките групи, като насочват вниманието си към организирането на големи социални групи, класи, партии, независимо, че по този начин се губи идентичността не само на личността, но и на билярните взаимоотношения между два или повече индивида.

Общественото развитие и социалната практика доказват важността на малките групи в обществото. Тази тенденция има голямо значение за рационалната организация на труда. Като илюстрация се посочва ролята на теориите за малките групи при съвместната координирана дейност на операторите, при работещите на конвейр. Социалнопсихичният климат в малката група се признава, като един от водещите фактори на производителността и качеството на труда. По тази причина трябва да се отделя по-особено внимание на малките групи. Освен това те влияят върху възпитанието на своите членове, върху тяхното психично здраве, върху настроението им. Малките групи влияят дори върху възприятията на членовете си. Така например в рамките на групата чувствата за болка, слабост, угнетяване в отделните индивиди отлсабва.

Групата играе важна роля за формиране модела на индивидуално поведение. При общуването в контактните групи хората натрупват опит за социалните и моралните норми, за ценностите и културата. Следователно малките групи влияят върху социализацията на човека, а в психологичен план върху характера и неговото поведение.

Определения за малките обществени групи

В социалната психология се ползват различни критерии за дефиниране на малките социални групи. Според Картрайт валидни са два основни критерия. Първият е честотата и продължителността на взаимодействие между членовете на групата. Втори критерии е броят на тези членове. Според Шарлоте Бюлер групата притежава следните характерни черти:
- интензивни взаимоотношения и взаимодействия между съставящите ги членове
- определяне на ролите, които нейните членове играят
- наличие на обща цел, изпълняване общи дейности и наличие на здрава организация
- възникване на чувството “ние”, т.е. възникване чувство за принадлежност
- наличие на кохезия, сцепление, която се базира върху интереса към изпълняваната дейност
Основен признак на малката група е, че измененията в една нейна част води до изменение във всичките й останали части. Според Хайнц Диртц групата е динамична затвореност. Тя формира в себе си свои обичаи, правила, норми, привички и атмосфера. Групата е жизнено пространство вътре в което отделният индивид се движи свободно.

Видове малки обществени групи

Най-точно разделение на видовете малки групи дава отново Хайнц Диртц. Според него се различават три основни групи. Първият вид са формалните или целеви групи. Той ги нарича още принудителни, защото са регламентирани със закон, правилник или наредба. Те следват правилата на тези, които са ги създали и възможността им за творчество и самоинициатива намалява.

Вторият вид групи са неформалните групи или инициативните групи. Те се формират по общи интереси и цели без да бъдат създавани от някой. В тях правилата и принципите се определят от всички членове, които участват в нея.

Третата група са т.нар. клики. Те са особена форма на неформални групи, които имат свой начин за преследване на общите цели на групата, но се обособяват за да не възникнат конфликти. В тях цари желязна дисциплина. Те имат свой морал и конспирация. Има три вида клики: религиозни (секти), криминални и съзаклятнически клики.

Според своята стуктира групите могат да бъдат централизирани и децентрализирани. При централизираните броят на членовете е постоянен, както и целите. При децентрализираните броят на членовете се променя постоянно, а също така целите и морала.

Според принципа на управление групите могат да бъдат авторитарни, демократични и анархистични.

Авторитарните се характеризират с ясен изразен лидер и строга йерархия. Решенията се взимат от един или няколко човека, независимо какво мислят останалите, които се намират в долната половина на йерархията.

При демократичните групи също се избират лидери, които взимат решенията. Те са временни и на определен период от време биват сменяни в зависимост от това, какво мисли мнозинството.

Анархистичните групи се характеризират с пълно зачитане гласа на всеки член на групата. Решенията се взимат със постигане на консенсус от всички членове на групата. В тези групи няма ясно изразени лидери, защото същността им е базирана на равенството между всичките й членове.

Според продължителността на функционирането им групите биват временни или постоянни. Според кохезията си са сплотени или конфликтни. А според това доколко са капсулирани се делят на интраверни и екстравертни. Групите също се делят на реални и условни. При реалните общуването между членовете става директно, а при условните липсва непосредствения контакт.

Съществуват и т.нар. референтни групи, силно престижни групи към които повечето индивиди извън нея се стремят да членуват. Референтните групи могат да бъдат реални или въображаеми, т.е. когато индивида влезе в групата да се отврати от нея, въпреки, че толкова е искал да влезе в нея.

Същност, структура и функциониране на анархистическите групи

По своята същност анархистическите групи са неформални. Състоят се и са създадени от хора, които следват идеологията на анархизма. Тези хора под влияние на общата си цел създават сами групите и се самоорганизират. Не се допуска външна намеса в работите на групата и решенията, които тя взима.

Както казахме по-горе, анархистичните групи се характеризират с пълно зачитане гласа на всеки член на групата. Решенията се взимат със постигане на консенсус от всички членове на групата. В тези групи няма ясно изразени лидери, защото същността им е базирана на равенството между всичките й членове.

Повечето анархистични групи са децентрализирани и са отворени за всеки. При тях влизането и излизането от групата е свободно, както и участието във взимането на решения. Всичко става на доброволен принцип. Този тип групи и организации разчитат на морала на членовете, които ги представляват. Ако този морал бъде следван стриктно от всички, то се създават переспективи за развитие. Ако има деморализиране на членовете й взимането на решения става трудно и нещата дълго тъпчат на едно място и са възможни конфликти между членовете.

Централизираните анархистични организации обикновено са такива, които са съсредоточили дейността си пряко срещу държавния апарат, а другите дейности екологични, борба за защита на животните, антифашистки и антикапиталистически остават на заден план. При тях има здрава дисциплина и при достъпа е ограничен. Анархистическите групи преминават към централизация при наличието на опастност. Повечето от тях са въоръжени и спазват строга конспиративна дейност. Решенията при децентрализираните и централизираните анархистични групи се взимат по един и същи начин и няма принципни разлики помежду им.

Повечето анархистически групи, които не се занимават с основния проблем на анархизма, борбата срещу държавния апарат и подготвяне на въоръжена безвластническа революция, са временни и бързо угасва дейността им, защото са лишени от дългосрочен смисъл и не са обвързани достатъчно с идеологическите идеи на анархизма. Постоянни са тези анархистически групи, които са продължители на анархистическото движение и носят в себе си историята и пролятата кръв на борците за свобода.

При анархистките групи съществуват двата вида контакт пряк и непряк, но решенията и сериозните дейност, както и работата с хора се правят винаги директно, ако се цели постоянен резултат.

В повечето анархистически организации има клики. Тези клики представляват анархисти, които имат свое виждане за развитието на групата. Обикновено това са узрели политически хора, които са достигнали до изводи, които основната част от групата не е стигнала. За да не се мешат в свободното й развитие, съзаклятниците се заемат с отбраната на групата от външни намеси и въздействия и действат като регулатор във взаимоотношенията вътре в групата, а и между групата и нейните врагове.

Съзаклятническите групи се появяват още в дълбока древност. Първите чисто анархистични съзаклятнически групи се появяват през 19 век създадени от Сергей Нечаев и други руски революционери. В България първите съзаклятнически групи базирани на анархистичен принцип са създадени в борбата за национално освобождение и са насочени срещу Османската империя. Анархистическото движение в България винаги е било свързано със съзаклятнически клики. Масово съзаклятнически клики е имало до преди 1944 година. След този период има само няколко опита за създаването на такива.

Обикновено членовете на анархистическите групи и организации въобще не предполагат за съществуването им. Научават, едва, след като разбират, какво кликите са извършили. Именно анархистите-съзаклятници остават в историята и градят анархистическата традиция. Повечето от тях остават незнайни и недооценени, но това е следствие желязната им дисциплина и конспирация която следват. Макар да съзнават, че са обречени от историческата им съдба, тези хора са солидарни, сплотени и винаги жертвоготовни.

Falkenbach