Осемдесет и девета година

Жан-Батист Клеман (1836-1903)


До тези страшни времена
човекът без пари, без титла
от люлката до своя гроб
във обществото бе отритнат
и считан бе за син на роб.
Над Франция се бе простряло
господството на феотдала
до тези страшни времена.

До тези страшни времена
беднякът нямаше закрила,
но мощният народен гняв
Избухна със огромна сила
и разруши затвора здрав,
във който са били държани
безбройни жертви на тирана
до тези страшни времена.

Във тези страшни времена
народът завладя затвора
отдавнашен и след това
провъзгласи за всички хора
еднакви граждански права
и тронът на властта проклета
превърнат беше на парчета
във тези страшни времена…

О славни страшни времена!
За отмъщение тогава
кръвта започна да зове;
републиката се разправи
със подлите си врагове;
пред нея бяха занемели
във страх и ужас всички "бели"…
О славни страшни времена!

Деца на страшни времена!
Воювахте за свободата,
врагът не смогна да ви спре,
в часът на грозната разплата
със смърт наказвахте царе…
Апостоли неустрашими
в борбата даваха ни пример,
деца на страшни времена!

Къде са тези времена?
Дими земята напоена
с кръвта на много храбреци,
а над гробовете свещенни
отново се строят дворци…
Народът спи… Но той ще стане
и тук тогава ще настанат
отново страшни времена!

Ще дойдат страшни вемена!
В мизерия народът гине,
но ще се върнат зная аз,
онези огнени години -
тогава, роби, и за вас
във фабриките, по нивята
ще грейне ярко свободата…
Ще дойдат нови времена!