Тъкачите

Хайнрих Хайне


В очите им тъмни не блясва сълзица,
Те мятат на стана с гняв жица след жица:
"Стар век, ний тъчеме ти смъртен саван,
тъчем тройна клетва на нашия стан -
тъчем ний, тъчем!

Проклет да е Бога, когото молили
сме в зимния студ, изгладнели, немили;
напразно с надежда сме вярвали все,
той презря ни, осмя ни, оплю ни в лице -
тъчем ний, тъчем!

Проклет да е царят, владелец всевластен,
към нашата мъка студен, безучастен,
той който изскубна ни сетния грош
и прати куршум нам и прати ни нож -
тъчем ний, тъчем!

Проклета да бъде и нашта родина,
де в срам и позор всичко чисто загина,
де рано прекършен умира цветът,
де червея гнилост и плесен гоят -
тъчем ний, тъчем!

Сновалката хвърка, трещи станът мощен,
тъчем неуморно ний, денем и дощем.
Стар свят! Ний тъчем ти надгробен саван,
тъчем тройна клетва на нашия стан -
тъчем ний, тъчем!