Приказка

Димо Канев 1946

Вчера срещнах непозната
в книга думичка една
и в речника потърсих
какво значи туй война?
"Имало е много, сине,
страшни, кървави войни,
взел историята стара,
дадо тьй ми обясни.
Било някога огдавна,
Преди стотин векове,
кога човекът се е кланял
на идоли и богове.
Имало тогаз държави,
църкви, армии, пари,
имало е, синко мили,
и управници дори.
Роб е бил народът гладен.
Властници богати
са го мъчели жестоко.
Трудил се беднякът вного,
орал и сял полята,
гладен най-подир умирал
до ралото в браздата.
Павда нямало тогава,
но е имало закони,
затвор, куршум и бесилка
за всички непокорни.
Управници ненаситни
войните създали,
за да грабят и убиват
за тлъсти капитали.
А мошенинци попове,
що тровели душите,
лъжели народа гладен,
че святи са войните.
И народите безумни
с песни и барабани
литвали на заколение
с бомби и аероплани.
Ечели битките жестоки,
гърмели небесата
и реки човешки кърви
обагряли полята.
А войските озверени
по пътища вървели,
села, градища и колиби
палели, рушели.
Гладни и сакати,
хиляди невинни мрели.
Най-подир разбрал народа
кой войните пали
и хората без кумири
заживели като братя
доволни и щастливи."

Димо Димитров Канев е роден на 23 януари 1928 г. в с. Българене, Старозагорско. Още от ранните си ученически години проявява поетически способности и се изявява като убеден анархист. Заради антифашистка дейност е арестуван през пролетта на 1944г. като от смъртна присъда го спасява само факта, че по това време е малолетен.
След 9 септември 1944г. завършва гимназия и работи като учител в няколко села. Записва български език и литература в Софийския университет.
Продължава да пише стихотворения, в които засяга темите за войната, насилието и раболепието. Пропагандира справедливост и равенство между хората и свободното безвластническо общество.
Заради дейността си като анархист е арестуван на 16 декември 1948г. Между 16 и 18 декември повече от 600 от най-активните анархисти в страната са арестувани и изпратени без присъди в болшевишките концлагери. БКП нанася този удар срещу българските безвластници, защото се страхува от разрастващото се анархистическо движение и от "левия уклон" в собствените си редици.
Димо Канев първоначално е въдворен в лагера Богдановдол, където е малтретиран почти всеки ден,а после е прехвърлен в Белене. Там Димо е подлаган на ежедневни жестоки побои и мъчения от милиционери и садистите от Държавна Сигурност. В следствие на тежките удари по главата получава сериозно психическо разстройство. Става опасен за останалите лагерници, но лагерната управа не взема никакви мерки. Едва след като при един от пристъпите си Димо убива човек, го преместват от Белене в психиатрия. Обикаля психиатричните болници в София, Карлуково, Раднево и Твърдица. Тъй като за него не се полагат никакви грижи, след много мъки и страдания Димо Канев умира на 12 септември 1976г. в психодиспансера в Твърдица.
Трагедията на Димо, смъртта, преследванията, разбитите животи на много негови съидейници останаха неотмъстени.
Но нека палачите от БКП и ДС и техните "демократични" епигони : модерно "лявата" евроатлантическа проститутка БСП, псевдодемократите , царствения палячо и разни други отрепки ДА ЗНАЯТ, ЧЕ ИСТОРИЧЕСКАТА СПРАВЕДЛИВОСТ СЪЩЕСТВУВА ЗА ВСИЧКИ! Включително и за тях!