Ламар /Лалю Маринов/

ЕЗИЧНИЦИ

"Железни икони" 1927


Не щем мях за ново вино! -
Хей, умри мършава година! -
ний влачим живота надолу

и впрягаме вола със коня.
Нека минат поети след нас -
да шептят, да възпяват с поеми! -
ний ревем - и имаме глас:
пропарабеляме старото време!

Колко царе на земята да сложим?!? -
де си ти смел Караджа! -
звера убиват за кожата,
хората връзват с яки въжа! -

Не сме ли ний гладни вълци
и вием срещу месеца? -
Напролет, когато ни вземат слънцето,
ще ги схрускаме като лешници.

РАЗПЯТИЕ


Сп. "Пламък", 1, 1924, №5


Слушайте, влъхви и гении!
Моя бог е сакат
и с зелени очи -
потопени в шартрьоз:
моя бог - (Христос
непрободен с копие -
бодър и чист - )
- аз -
правнук -
разбойник-антихрист!

Моя кръст е забоден
в светото причастие;
брат ми (дявол)
вика над мене с участие:
- Свободен! -
ти си свободен!

Нозете ми пият от синьото вино
наляно с проклятие;
кръвта ми гори и събаря
в олтарите
светци и разпятия -
идат полкове с карабини и брадви:
моя брат им се радва
и се киска в сърцето ми:
- Чувайте, балами!
ние сме братя -
СИН
на вашия Син Человечески!
Ние сме двама -
аз съм ЕДИН
- идеала ми -
прах и рушение
-! ЗЛО ! -
защото
на всяко чело
съдбата със гвоздей
пробива звездата
и там
с охота
записва на чисто
жестоката формула
- НИЩО -
синтез на живота!

СТАЧКА


Сп. "Начало", 1, 1926, №10


Не раздирайте
с писък
просторите
в умора и жажда,
огнени
влакове! -
падат - сломени ръце
семафорите
и цъфнат по пътя ви
тръне и макове!...

От глад не ревете
в заливи кървави,
параходи
с железни утроби! -
На стачка заминаха гърбави
моряци,
миньори
и роби...

Тръбете
през темни морета
и граници
ВИЙ
радиостанции! -
в тия дни
на всемирни пламъци
вием и
бием сигнали:

Стачка - реват
катедралите.
Стачка! - ликуват
душите ни.
Стачка души капитала...

Тих Ламанш
и запален от залеза -
гаснат високите пещи на Щирия

и разтляват се торфени залежи и ръждясват в горите секирите...

На стачка всемирна възлизаме
посинели и грозни;
ний братска кръв не облизваме
и на гроб не полагаме рози.

Върху тлъстия гръб на Европа
разпъваме кръстната мъка
и сръчно опъваме лък
в сърцето на стара Европа.

Милиони хора излизаме
полуголи
по ризи
и яростни -
из ями
гаражи
подземия
и с оголени зъби прозъбяме
железните вени

на волтажа.
Пада нощ над големите столици -

по завоите мъртви трамваи. (В утробата на нова Богородица
огромен мъченик ридай.)

В тия подземни железници,
в тия зали за бал и веселия,
дето мъжете са толкоз любезни,
живота е труп и прострелян.

Круп стене от злоба за трона си:
милиони, билиони, трилиони!
А на борсата във Вашингтон
доолари! Доолари дъждоройно!

В тия пусти квартали и улици -
в тая нощ посиняла от стачка,
вятъра яростно брули -
и майките зъзнат и плачат:
Дайте ни,
дайте ни хляба!
Милион, билион, трилиони!
Ний сме разбити - ограбени:
Милиони - билиони
Каналии -

Стачка - реват
катедралите.
Стачка! - ликуват
душите ни.
Стачка души капитала.

Георги Шейтанов


"Пантеон" 1958


Никой не го е виждал, че през целия
Си живот живя нелегално. Статиите му
В "Пламък" носят най-яркия белег на
Бунтовната сила на онова време, където
Мисълта и парабелумът съжителствуваха.
Заловиха го предатели и го разстреляха в Белово.

Изхаби се коланя на кръста ти
С парабелум да спиш и да ставаш;
Загрубяха ти в огъня пръстите
От стрелба до далечната слава!

Твойта мисъл се раждаше в корена,
Като дъб се разстилаше гъста,
Затова беше вечно разтворена
В скръбта на бедняшката къща.

Дето влизаше, там и нощуваше,
Добрина те провожда до прага
И посрещат те нощните чували
Над горите от буки и влага.

Тъй живя с любовта, с парабелума,
Но предател през пътя ти мина
И предатели тебе разстреляха,
Не видял ни покой, ни родина!