Засада

Милош Зяпков


Зад ъгъла ме дебнат в мрака
две зли куршумени очи
с надежда скоро да дочакат
луната да ме различи.

Зад ъгъла ме чакат в мрака
престъпни вражески ръце -
в гърдите ми да врежат знака
на бавно спиращо сърце.

Зад ъгъла притулва в мрака
една разкапана душа -
неравностойна за атака,
все недостойна да сгреша.

Зад ъгъла… Зад този ъгъл
минавам винаги без страх,
защото само с поглед бегъл
страха в коварството видях.

Зад ъгъла, зад този ъгъл
едно се изкова добре:
за център на живота кръгъл
ще бъде, който пръв умре.

Не ме е страх. Ще се умира,
и то се знае, че веднъж.
Дори и ъгълът разбира,
че който крачи, той е мъж.

Към враговете

Милош Зяпков


Не стреляйте по мене -
Неточно бият злобните ви думи.
Не съм чакал, нито сърна ранена,
за да ме стигнат вашите куршуми.

Не стреляйте като в мишена
или като във диверсант от странство.
За вашите оръжия студени
съм просто в изкривеното пространство.

За правдата

Милош Зяпков


За правдата е нужно да се страда
и да се превъзмогват грехове.
За правдата горели са на клада
дори и богове.

За правдата не трябват много думи,
а погледи, от мъжка вярност тежки.
Мъже, които могат под куршуми
да мислят по човешки.

За правдата е нужна страшна сила
и крехка обич като нежно цвете.
Човешката душа ги е стаила
за правдата и двете.

За правдата мечтите ни крилати
дано са първи, никога последни.
Защото само с нея сме богати.
Без нея страшно бедни.