Аз чакам
Георги Шейтанов
Сп. "Свободно общество" октомври-ноември 1923г.
Вериги в нощта коваха нищи духом
с закана злобна срещу мен
и налетяха те яростно и вкупом,
но аз останах несломен.
Затуй, че вярвах в бъдеща зорница
и лижех раната с език,
а страдна участ на стоманена десница
развях кат пряпорец велик.
И днес аз страдам, гнетен от сиво време:
замлъкна бойната тръба,
че съм метежен син на робско племе,
аз чакам бъдеща борба.
Нелегален
Георги Шейтанов
Това е последното стихотворение на Георги Шейтанов, което е писано на 28 май 1925 г. в комендантството на Нова Загора, на цигарена кутия. Стиховете са запазени от човек арестуван заедно със Шейтанов, но тъй като е бил почти неграмотен, при по-късния препис е допускал грешки, на което се дължи и тромавия словоред.
Сред гол Балкан, обсипан с камънаци,
На самотник чух отчаяния вик, окъсан,
Проснат в диви буреняци, скрит вглеждах се
в страшния му лик, по небето черни
облаци се носят,
вихри вият по Балкана, наоколо пустота, мъгла
и здрач и всичко носи се зловещо надалеч
(като великан)
Безпокоен с тъга чух лютата му реч -
на стенание и сълзи, на мъки и тегла,
на изгубени мечти, за разбита свобода бездушни
твари на земята тирани - управници,
злорадни и жестоки егоисти и вий палачи,
формените кукли и чернокапци, търтеи народни
А вий, прост народ без разум,
робство що търпите, кой без жал безумно
един друг се бийте и над властта двулично
вий мълчите кат животни, в хомот.
О! Дай ми сили!
О! природо, народ, стихия на човешки глас,
Да мога да разбия на адския живот
безсмислено теглото.
Странник
Георги Шейтанов
сп. "Голгота", февруари - март 1922 г.
Той иде беден, много беден и печален,
впил морен поглед в тъмни небеса...
Той иде - светъл странник, странник непогален,
за него - непроронена сълза...
Във погледа му светъл, светла е Голгота;
начел живот през много времена,
той носи кървавия белег на живота
и името на своята страна.
Метежни, метежно го следват тълпите
и в бурния устрем и в подвига свят,
надежда проблесва в душите убити,
надежда зари пред света непознат...
В гласа му се носи гласът на тълпите,
в живота му зрее стремежът им лих
и блесват сред мрак възродени лъчите
на новото Слънце, на новий светлик...
На работника
Георги Шейтанов
сп. "Свободно общество" януари 1924 г.
Бездомен и без име,
отхвърлен от света,
сред горка самота,
от всички отчужден,
от черен труд сломен,
къде вървиш самин?
Димящий ли комин
в предутринния мраз
зове те в тъмен час
из пътища незрими?
Не сещаш ли вериги,
които ти ковеш?
Без радост и копнеж
с помръкнала съдба
в изгубена борба
угасваш ти в беда,
без спомен, без следа;
но болките... кажи ги!
Знам участта ти ядна,
надигната в юмрук -
ще сринеш с тежък чук
ти гробницата хладна.