Тинко Симов

(1887 – 1935)



Той е роден през 1887 г. в с. Българене в бедно селско семейство. Учи в родното си село и в гимназията в Ловеч. Тук в периода 1905-1906 г. се включва в марксическия кръжок на училището. Заради тази си дейност той е изключен от гимназията. Учи и в Габровската гимназия. Заминава за кратко време на работа в Америка.
След завръщането си в България, отказва да участва в Балканската и Междусъюзническата войни. Успява да избяга от затвора и започва агитация против участието на България в Първата световна война. Отново е арестуван и хвърлен в Централния софийски затвор. В затвора се свързва с дейци на анархистическото движение, между които Георги Шейтанов , Желю Грозев и др. Те спомагат за превръщането му в убеден анархист. Подържа връзка и с други известни политически дейци като Александър Стамболийски и др.
След края на войната е освободен и започва работа в Захарната фабрика в Горна Оряховица. През 1919 г. участва и е един от основните организатори на Железничарската стачка.
След стачката се завръща в родното си село, където е принуден да работи най-мръсната и зле платена работа. Бил е каменар, въглищар, дървар и пр.
Участва в основаването и дейността на ФАКБ (Федерация на анархистите-комунисти в България).
Заради анархистическите си убеждения е непрестанно преследван от полицията.
Преврата на 9 юни 1923 г. заварва Тинко Симов в Плевен. Той е арестуван от полицията и въдворен в с. Българене. Няколко пъти са правени опити да бъде убит, но той оцелява.
След атентата в катедралата "Света Неделя" през април 1925 г. Симов минава в нелегалност. Установява връзка с Васил Попов /Героя или Доктора/, Кольо Кацаров, братя Тумангелови и др. Подържа връзки и с Троянската анархистическа чета на Георги Хр. Попов. След като Васил Попов /Героя/ и Кольо Кацаров напускат Троянската чета, Симов влиза във връзка с тях и те сформират нова чета.
На 23 ноември 1925 г. четата ликвидира между селата Българене и Казачево славещия се с нечуваната си жестокост околийския началник Тифчев. Върху трупът му Тинко Симов закача лист хартия, на който има написана от него поетична епитафия-обръщение.*
През 1926 г. четата участва в престрелки с полицията при опит за освобождаване на заловени от властта ятаци.
През 1927 г. при опит да бъде обрана Земеделската банка в Троян след сражение с полицията се самоубива Васил Попов /Героя/. Тинко Симов и другите успяват да се измъкнат.
През 1928 г. е организирана последната анархо-комунистическа чета, която е в състав: Тинко Симов, Дочо Узунов, Тодор Сервански (анархисти), и Павел Павлов и Илко Ганков (комунисти). В края на есента на същата година четата преминава в Югославия. От Югославия Симов заминава за Чехословакия и от там обикаля редица европейски страни.
През 1934 г. той се завръща в България и се свързва с миналите в нелегалност Минко Карата и Георги Керемедчиев и с тях провеждат няколко акции. Скоро обаче полицията ги разкрива и Карата е убит, а Керемедчиев заловен. Тинко Симов остава почти сам.
През 1935 г. той заедно с Рада Дуковска се укриват известно време в къщата на Кънчо Босолов в с. Ломец. На 19 ноември 1935 г. полицията обгражда къщата. Ятака Босолов е убит, а Дуковска заловена. Тинко Симов макар и тежко ранен при завързалата се престрелка успява да избяга. Добира се до родното си село, където се укрива в плевнята на свой роднина. Поради предателство полицията го разкрива. След престрелка за да не попадне жив ръцете на своите врагове Тинко Симов се самоубива.

*Ето и текста на епитафията:
Пътнико,
Плюй, върху този труп и отмини. Отиди в близкото село и кажи, че тук е паднал убит от революционери най-големия злодей и садист на страната ни – Кърджи Осман.
Това адско изчадие, обитател на предизподнята и син на Луцифера обагри земята с кръвта си заради тежки престъпления. Пукота на карабините ни го деградираха и смъкнаха за винаги от жизненото поприще. И нека ехото на карабината и воя на дивите зверове в унисон със зимните бури се носи по пусти дъбрави и пее тъжен реквием за упокоение над самотните гробове на скъпи другари паднали за великия идеал на роба!
Другари спете вечен покой. Ние отмъстихме за Вас.
Тинко Симов