Лев Николаевич Толстой

(1828 - 1910)


Роден е през 1928 г. в имението на село Ясна поляна в семейство на дворяни. Известно време учи арабски език и литература в университета в Казан, но го напуска и се завръща в родното си село, където започва да преподава в местното училище. Като военнослужещ е изпратен в Кавказ, а по време на Кримската война е на Добруджанския фронт (гр. Силистра), като офицер за свръзка в щаба на ген. Гончаков. Участва и в отбраната на Севастопол.
През 1955 г. заминава за Санкт Петербург, където започва да сътрудничи на списание "Съвременник". Тук се запознава с Н. А. Некрасов, Н. С. Тургенев, А. Н. Островски и Н. Г. Чернишевски.
През 1857 г. Толстой обикаля редица европейски страни (Германия, Франция, Италия Великобритания, Швейцария и др.). В Лондон, той се среща и запознава с големия руски революционер А. Херцен.
След като се завръща от чужбина се отдава на активна педагогическа и литературна дейност. Тази дейност е временно преустановена през 1862 г., след грубо нахлуване на царската полиция в Яснополянското училище, под предлог че издирва нелегална печатница и укрили се революционни дейци.
През 60-те години на 19-ти век отново за кратко обикаля европейските страни, посещава Херцен в Лондон, където се запознава и с Михаил Бакунин, който тогава сътрудничи на херценовото списание "Колокол".
През 1863-69 г. Толстой пише "Война и мир", а през 1878 г. излиза "Ана Каренина". През 1899 г. излиза романът му "Възкресение", който се явява своеобразен протест против самодържавието в царска Русия.
Умира през 1910 г. на Астаповската гара на път за България, пътуващ по покана на Димитър Кацаров (педагог - радетел на "теорията за свободното възпитание").

Философски, политически и педагогически възгледи
Идеите на Толстой са изпълнени с противоречия, които много точно отразяват процеса и настроенията на руското селячество и разпадащото се дворянство от този период в историята на Русия. От една страна той изобличава крепостничеството, полицейския произвол и монархията, като институции, а от друга той формира теорията за "несъпротивление на злото с насилие". Не случайно неговите съвременници наричат тези теории - християнски анархизъм или толстоизъм.
В педагогически план Толстой вярва, че всички хора трябва да получат подходящо образование. Децата на бедните трябва да учат и да се образоват също както и деца на привилегированите класи и съсловия. Като привърженик на идеята за "свободно възпитание" Толстой подлага на критика "практическата, абстрактната" и т.н. идеи в педагогика, като предлага нови идеи и подходи за обучение и възпитание на подрастващите съобразени с техните възрастови и индивидуални особености. От идеите на Толстой по-късно са повлияни и други последователи на идеята за "свободното възпитание" като К. Вентцел, А. С. Нийл и др.