Жул Валес



Роден е през 1832 г.
През 1852 г. като студент участва в заговор против новия диктатор на Франция, Наполеон ІІІ. Баща му, който е преподавател в университета, от страх да не си загуби поста затваря младия Валес в лудница. След като излиза от там Жул Валес започва да работи като училищен надзирател в един парижки колеж, но бива изгонен от него заради това, че не може да свикне с дисциплината. Започва работа като писар в кметството на парижкия квартал Вожирар. Скоро е уволнен и от там, поради същата причина - бунтарство и недисциплинираност.
Валес не се отчайва и решава да пише дописки, статии, стихове и др. до вестниците. Започва да сътрудничи на вестниците "Le Figaro", "La Liberte", "La Press" и други. Живее в голяма мизерия и нищета. Ето защо статиите му са насочени главно към неуспелите хора на изкуството, уволнените преподаватели и всички бедни, като цяло. През тези години, той попада под силното влияние на идеите на Прудон. В своята книга "Въстаникът" той говори така: "Никога не съм имал достатъчно пари за да си купя съчиненията на Прудон. Трябваше да заемам отделни томчета, които четях нощем…Трябваше да изравям от книгите ядката на статиите… които редакторът отказваше да приеме, когато от тях лъхаше войнствена или плебейска философия. А това се случваше понякога, когато се бях нагълтал с Прудон - тогава върху моята хартия капеха яркочервени капки…"
През 1857 г. Валес започва да издава вестник "La Rue" ("Улицата"), в който директно напада всички известни официални политически, икономически, литературни и художествени институции, като подлага на унищожителна критика музиката на Росини, произведенията на Виктор Юго и в политически план всички властимащи. След 27-я брой вестникът е забранен от полицията и спрян.
През 1869 г. се кандидатира за депутат в VІІІ избирателен район в департамента Сена. Обявява се за "кандидат на сиромашията". Получава 780 гласа срещу над 30 000.
През август 1870 г. е затворен в затвора Мезанс, но скоро е освободен. По време на Комуната през 1871 г. става член на Интернационала и е назначен като батальонен командир в Националната гвардия. Ето как описва тези събития: "Разгледайте хубаво тази къща, която е обърнала гръб към казармата и гледа към пазара…На третия етаж има врата, която можете да разбиете с рамо и през която се влиза в голяма зала, гола като класна стая…Революцията е седнала на пейки, изправила се е до стените, опряла се е с лакти на тази трибуна - Революцията в работнически дрехи. Тук провежда заседанията си Международната работническа асоциация, тук си дава среща Федерацията на работническите съюзи…"
Като депутат от ХІ район (Пантеона) Жул Валес подържа връзки с изтъкнатите дейци на Парижката комуна Луи Верлен, Теофил Фере, Шарл Делеклюз, Огюст Верморел и др. Въпреки това те нерядко са остро критикувани от него в статиите му и публични изказвания. В книгата си "Въстаникът" при опит да даде описание на образа на Делеклюз той ясно изтъква безвластническия характер на Комуната. "…Той е объркан сред тези работници и бунтари. Републиката на неговите мечти имаше ясно очертани пътища, свои военни крайпътни камъни и стълбове, свое темпо, свои регулирани, мъчителни почивки. Всичко това се промени. Той блуждае безпомощен, без авторитет и без престиж сред нас, които нямаме програма, нито план - и които не желаят никакви вождове…" Подържа връзки и с известните безвластници-комунари като Анри Тулен, Льофрансе и др.
През 1871 г. започва да издава вестник "Le Cri du People" ("Народен вик"), който скоро се превръща в основен орган на Комуната. В него той призовава за съпротива, дори и когато всичко изглежда загубено.
Председателства на 21 май 1871г. последното заседание на Комуната, след което отива да се сражава срещу настъпващите версайски войски на барикадите в своя ХІ район на Париж. На два пъти версайците съобщават, че Валес е заловен и разстрелян. Въпреки всичко той оцелява и успява да избяга и емигрира, първоначално в Белгия, а по-късно в Швейцария и Великобритания. В странство живее изключително мизерно като се прехранва от писане на статии и фейлетони за различни вестници.
Пре1880 г. след обявена амнистия се завръща в Париж. През 1883 г. подновява издаването на "Le Cri du People". Привлича за сътрудници в него много анархисти и социалисти. Вестникът се превръща в най-значимият орган на работническата класа във Франция.
През 1885 г. Жул Валес умира на 52-годишна възраст. Парижани му устройват тържествено погребение на което присъстват повече от 100 000 души. Те изпращат за последно "кандидата на сиромашията" и "депутата на Комуната" към гробищата "Пер-Лашез".