Васил Попов - Героя

/1899 - 1927/


Васил Попов е роден на 4 август 1899 г. в плевенското село Микре. Премества се в Ловеч, където изкарва два последователни класа в местната гимназия, но не успява да я завърши. Още в училище се проявява като убеден анархист. Тук получава и прозвището си "Героя", заради това, че в час по математика успява да реши някаква особено трудна задача. По-късно, когато вече е четник започват да му викат и "Доктора", заради склонността му винаги да носи в себе си медицинска чанта.
Попов минава в нелегалност в края на юни 1923 г. заедно с Петър Букурещлиев и Хитров. Поводът за това е участието им в антифашистко събрание, в село Калтунец (Ловешко), и последвалия опит от страна на властите да бъдат арестувани.
През цялата 1923 г., до лятото на 1924 г. Васил Попов /Героя/ се укрива в Плевен и околните села. Установява връзка с излезлия също в нелегалност, анархист Вълко Шанков и планират с него няколко мащабни терористични акции.
В началото на юни 1924 г. Героя и Шанков успяват да взривят склад за оръжие край Плевен. Известно време след това се укриват в дома на Димитър Попов. На 12 юни в плевенския парк двамата ликвидират плевенския полицейски пристав Сербезов и напускат града. Полицията и Обществена безопасност в района веднага започват масово издирване и преследване на двамата анархисти.
На 8 и 9 септември 1924 г. полицейски агенти успяват да ги обкръжат в една къща в Ловешкия квартал Декисана. След продължителна престрелка е убит Вълко Шанков. Героя успява да се измъкне. Целия месец октомври той се укрива при ятаци в Троянско. На 20 октомври от затвора успява да избяга Никола /Кольо/ Кацаров и успява да се свърже с Васил Попов.
През януари 1925 г. двамата отиват в София и там се свързват с Васил Икономов. През пролетта на 1925 г. Никола Кацаров заминава за Троянския край и става четник в Троянската анархо-комунистическа чета на Георги Попов. В края на март - началото на април 1925 година е създадена Копривщенската чета, в която четник е и Героя. Четата организира акции по експроприация на пари и средства срещу тютюневата фирма "Ориент -Табак", срещу магазин в село Юруците (Панагюрско) и срещу кибритената фабрика в Костенец.
На 14 април 1925 г. петима участници от Копривщенската чета, сред които и Героя атакуват автомобила на Цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак. Царя успява да се измъкне невредим.
След като към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на Йордан Кискинов, всички вземат решение да се съединят и действат заедно с Троянската чета на Георги Попов. След напускане на четата през лятото на 1925 г. Героя заедно с Кольо Кацаров създават самостоятелна чета. В нея се включват анархистите Дочо Узунов, Тинко Симов и др. На 23 ноември 1925 г. четата ликвидира край село Българене, околийския полицейски началник Тифчев.
През есента на 1926 г. след сражение с полицията Героя е ранен и заедно с останалите четници се прехвърля в Югославия. От тук Кольо Кацаров заминава за Германия. По-късно той е убит от нацистите в концлагера Освиенцим.
През пролетта на 1927 г. Васил Героя, Тинко Симов, Дочо Узунов и др. се завръщат в България и започват да действат в Троянско и Ловешко. Те се превръщат в страшилище за местната власт, която прави всички възможни средства да ги залови и унищожи. През същата година (на 3 април 1927 г.) правят опит да оберат "Земеделската банка" в Троян. След като полицията ги обкръжава, при започналата престрелка и нямащ възможност да се измъкне, за да не попадне жив в ръцете на своите врагове Героя се самоубива.