Емилиано Сапата

Земя, свобода и непрестанна борба…


"Силните хора не се нуждаят от правителства…"
"Търсете справедливостта от тираничните правителства не със свалени шапки, а с пушки в ръце."
Емилиано Сапата


Емилиано Сапата е роден през 1879 г. в бедния мексикански район Морелос. Младостта си прекарва при изключителна бедност и мизерия.
При опит да бъде арестуван от мексиканската полиция Сапата излиза в нелегалност и заминава за планините на Морелос, където сформира въоръжена група от селяни, която започва да се подготвя за организирана партизанска война срещу мексиканска власт и крупните земевладелци от района. Неговия въоръжен отряд започва да напада "хасиендите"(вилите на мексиканските помешчици) и обработваемите земи на богатите, и това, което сапатистите успеят да изземат от там го раздават на бедните селяни. Местната власт прави многократни опити да залови и унищожи селския отряд, но всичките те биват безуспешни. Славата на Емилиано Сапата бързо напуска границите на Морелос и той става известен в цяло Мексико, като защитник на слабите и закрилник на бедните и угнетените. Селяните с радост оказват всевъзможна помощ на отряда, които от ден на ден все повече се разраства и започва да придобива вид на организирана селска армия.
Сапата вярва, че ако бъде свален президентът на Мексико тиранинът Порфирио Диас, и той бъде заменен с либерално настроен политик, то тогава бедите и бедността на селяните ще бъдат към своя край. През 1910 г. той се свързва с либералните политици и им оказва военна помощ в борбата им срещу Диас. След като на власт идва либерала Франсиско Мадейро, а по късно и Каранса, Сапата решава, че ще може да осъществи идеите си за връщане на земята на селяните и прилагане на реформи в селското стопанство. Той публикува своя манифест "Tierra y Libertad" (Земя и свобода), в който призовава за равенство между хората, равно право на труд и на живот. Много скоро обаче Сапата разбира, че в Мексико нищо не се е променило. Революцията, която са извършили либералите е било просто свалянето на един президент и заменянето му с друг, ето защо той отново се оттегля в планините и се подготвя за война с новата либерална власт.
През 1914 г. Емилиано Сапата се свързва с известния мексикански анархист Рикардо Флорес Магон, който предлага на сапатистите своята програма наречена "Plan de Aiala". В нея Магон предлага връщане на земята на общините и хората, нейното изземване от едрите собственици и големите мексикански и чуждестранни компании. Ако те откажат да я предадат доброволно тя трябва да бъде конфискувана със сила.
Ето какво пише и Флорес Магон в своя вестник "La Rejeneracion" по повод сапатисткото движение и техния манифест "Земя и свобода": "…От този документ става ясно, че революционното движение носи чисто икономически и социален характер. Истината е, че в момента в Мексико се води борба не за това, кой да стане президент, а за получаване на пълна икономическа свобода, за възможността да бъде обезпечено съществуването на хората, чрез техния труд и без всякаква зависимост от страна на богатите. Това, че движението на Юга (Става дума за сапатистите. На Север действат отрядите на Панчо Виля – от ред.) не се явява изключително и само комунистическо или анархистично, а обединява всички честни хора, и е достойно за нашите симпатии."
През 1917 г. повлиян от февруарските събития в Русия Сапата разгръща широка партизанска война в Морелос и околните райони. Той до последно вярва, че селяните, в цяло Мексико ще въстанат и ще пометат мексиканските властници и чуждестранните монополисти настанили се в земите им.
На 20 април 1919 г. след предателство в хасиендата "Чинамека" в планините на Морелос Емилано Сапата е брутално убит. След смъртта му обаче борбата продължава. Името на Сапата бързо се превръща в символ на борбата срещу властта и капитала, а възгласът "Viva Zapata!!!" звучи винаги там където трудещите се отстояват своите права за свобода и по-добър живот.